Да...хора...музика...шум...Купонът тече...на бързи обороти...Всички са
весели...танцуват, смеят се, говорят...Само аз...стоя далеч...Не, не
тялом...духом...Не съм там...Аз съм другаде...Там...далече... Седя на един
стол...Сама...Отделена от всички...Никой не ме забелязва... Болката...тъгата
нахлуват в мислите ми...Всичко ми се струва...отдалечено...нереално...Нищо не е
реално...Само аз...и...болката ми...Болката,която бавно се промъква и се
намества в сърцето ми...И вече нищо не ме интересува...А и никой не се
интересува от мен...Никой не вижда...Само ти...Само ти виждаш нали?Виждаш какво
ми е...Да...Само ти...!!! Но спри..недей!!!Недей идва при мен...Недей да ми
казваш нищо!Стой далеч от мен...Не ми трябваш...Нямам нужда от никой...Искам да
съм сама с мъката си...Недей...Недей идва да ме утешаваш...Знам,че
можеш..Знам,че искаш...Но недей!Остави ме!Искам да съм сама!По добре ела до ...