Срещнах те в един пролетен ден. Паркът, където често се разхождах, се къпеше в зеленина и омайващата песен на птичките го превръщаха в райско място. Между дърветата се промъкваха слънчеви лъчи и весело се гонеха по земята. Вървях без цел и посока. Наслаждавах се на всеки миг прекаран на това райско място. Чувствах се окрилен от красотата и спокойствието, които царяха и не вярвах, че има нещо по-прекрасно, което би спряло дъха ми... но грешах! На една пейка стоеше ти и с интерес слушаше концерта на птичките.
Чувал съм, че ангелите се намират в Рая, но явно ти бе решила да си починеш в този земен Рай. Изглеждаше ми като блян - с красива бяла рокля и пантофки в същия цвят, а около теб светлина... Сънувах ли или ти беше реалност? Нежен сатенен шал обгръщаше рамената ти, като че ли да те запази така приказна. И той беше бял... А лицето ти?! Господи, колко бе красиво и то! Вместо очи имаше две слънца, които стопляха душата, устните ти бяха взели сочността на праскова, а кожата ти ухаеше на с ...