Срещнах те в един пролетен ден. Паркът, където често се разхождах, се къпеше в зеленина и омайващата песен на птичките го превръщаха в райско място. Между дърветата се промъкваха слънчеви лъчи и весело се гонеха по земята. Вървях без цел и посока. Наслаждавах се на всеки миг прекаран на това райско място. Чувствах се окрилен от красотата и спокойствието, които царяха и не вярвах, че има нещо по-прекрасно, което би спряло дъха ми... но грешах! На една пейка стоеше ти и с интерес слушаше концерта на птичките.

      Чувал съм, че ангелите се намират в Рая, но явно ти бе решила да си починеш в този земен Рай. Изглеждаше ми като блян - с красива бяла рокля и пантофки в същия цвят, а около теб светлина... Сънувах ли или ти беше реалност? Нежен сатенен шал обгръщаше рамената ти, като че ли да те запази така приказна. И той беше бял... А лицето ти?! Господи, колко бе красиво и то! Вместо очи имаше две слънца, които стопляха душата, устните ти бяха взели сочността на праскова, а кожата ти ухаеше на свежест. В косите ти, черни като абанос, имаше закичено ослепително бяло цвете, което беше невероятен завършек на ангелското ти излъчване.

      Не помня колко време съм те гледал втренчен, но щом се осъзнах, видях как по ангелското ти лице бе избила руменина. Наведох глава, за да не те смущавам, но очите ми бяха привлечени вече от теб и не искаха да те загубят дори за миг.

      С грация ти се изправи и плахо пое по пътеката. Стъпваше бавно, все едно не ходеше по земята, а се носеше над нея. Не бях усетил кога се бе появил лек полъх, но именно той ми помогна да се докосна до теб. След една от неговите милувки цветето падна от косата ти. Не помня кога съм се навел, за да го взема, но никога няма да забравя пламъчетата в очите ти, докато го поставях на мястото му.

      Мълчахме!... Очите ни говореха вместо устните. Усмихна ми се и отново пое по пътеката, а аз дълго стоях и гледах след теб, дори когато вече не те виждах. Казват,че животът не се измерва с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

     Днес спиш до мен, усмихваш ми се, живееш за нас двамата. Искам да знаеш, че никога няма да забравя първата ни среща, срещата ми с ангел като теб, който озари живота ми. Благодаря на бог, че днес си до мен, че ми подари онези ангелски очи и доброто си сърце. Хората сме ангели с по едно крило и за да полетим е необходимо само да се прегърнем. Готов съм да издържа всичко заради теб, венец от тръни бих носил, за да те спася от зло и Ада бих превърнал в лед, ако поискаш това от мен. Бих издържал всичко, ангел мой, но едно никога - да спра да те обичам и тъга в очите ти да видя от това. Моля се всяка вечер на Онзи, там горе, да те благослови и когато се пренесем в Небитието трон за теб да е отредил, с цветя той да е окичен, а аз да бъда усмивката на лицето ти. С теб преоткрих света и малките радостни неща. От онзи ден в парка и първата ни среща се влюбих толкова силно в теб, че ако те няма дори и ден не бих могъл да живея, защото никой не живее с половин сърце. С теб се събуждам щастлив, както денят се събужда със зората.

      Само за теб, сърце мое, и благодарение на теб, светлина моя, се заричам, че няма да се откажа да съществувам, защото аз живея за теб, и докато съм жив ще те обичам.

         Благодаря ти, ангел мой, благодаря ти, че те има и ме обичаш!