Защо?!

19 дек. 2007 г., 06:21

Эссе » Личные

1235 0 3

1 мин за четене

Защо са ми очи, когато сляпа съм без Теб?!

За да те позная, Обич моя...

Защо ми е да чувам, когато твоя глас до себе си не чувам!?

За да чуя пак от Теб, Любов - Обичам те...

Защо отново търся пътища, когато всичко води ме към Теб?!

За да те намеря, Обич моя...

Защо ми е да мога да сънувам, когато в Липсата ти аз не мога да заспя?!

За да се събудя пак до Теб, Любов...

Защо ми е да отново да мечтая, когато в Липсата ти аз желая да те преоткрия!?

За да съм отново твоя, Обич моя...

Защо отново пак живея?!

За да те срещна Теб, Любов, когато съм безпътна, глухоняма и без мечти на онзи кръстопът - „ Желание, Копнеж, Надежда и Себеотдаване"...

Аската (Ая Цонева)

2007-12-24T12:53:59+02:00

Чудесен и нежен човек си,Виолет!Дано мъжът , на когото си посветила този стих да го заслужава!С обич-Ая!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-12-20T06:44:57+02:00

Ех, че хубаво! Напълни душата ми с обич.
прекрасно есе, радвам ти се с много обич.
bybole4kata (Бубето)

2007-12-19T11:33:47+02:00

браво много е добро наистина е стахотно.Приеми искренните ми поздравления