5 янв. 2007 г., 12:14
Защо цял живот ще споря все за нещо,което никой няма да го приеме
1 мин за четене
Сега, ако реша да започна есето си от тезата направо, това ще е нещо друго, защото учителите по литература и професорите ще кажат, че не съм спазвала структората на есето... и в този момент аз ще започна да споря. Все още съм малка, знам и не желая да правя спор, но нещо ме подтиква. Може да е бурният ми дух, волята ми за справедливост или това, че се боря за нещо силно (в училище за висока оценка и знания). Много пъти съм се опитвала да споря с учители и въпреки, че съм права, аз се примирявам на тяхното мнение и им се извинявам, че съм се държала лошо. Знам, че в спора и аз имам вина, че съм го започнала първа. Но щом има спор, следователно и от двете страни има поне по малко вина. Да, но може би по възрастните не могат да си признаят грешката, защото вече са с достатъчно житейски опит и не искат да си признаят сторената грешка. Аз така си обеснявам нещата, защо съм се примирила с тях. Да, но няма безгрешни хора. Никой не е безгрешен. И все пак искам поне веднъж да изляза права.
Ако вземем астролозите, които казват, че хората под зодиакалнте знаци на телец и везни и т.н. винаги спорят. Еми това си е така. Като започнат спор, дори и всички да подкрепят мнението на везните, винаги ще има някой, който да се примири с телеца, за да спре спора. И тъкмо всичко е утихнало, и телецът ще каже: "Ето, пак се намери някой, който мисли като мен!" и спора започва отначало. УЖАС... Цял живот се спори и никога никой не се е премирил с това, че трябва да приеме мнението на другия. Ще направи всичко, за да докаже това, което е говорил напразно.
Е, аз си излях мислите, но ако някой, който го е прочел и се е обидил да ме извини. Знам, че някои неща са твърде дирекни, но за мен са добри примери и аз мисля така, и затова: извинете ме отново.
Ако вземем астролозите, които казват, че хората под зодиакалнте знаци на телец и везни и т.н. винаги спорят. Еми това си е така. Като започнат спор, дори и всички да подкрепят мнението на везните, винаги ще има някой, който да се примири с телеца, за да спре спора. И тъкмо всичко е утихнало, и телецът ще каже: "Ето, пак се намери някой, който мисли като мен!" и спора започва отначало. УЖАС... Цял живот се спори и никога никой не се е премирил с това, че трябва да приеме мнението на другия. Ще направи всичко, за да докаже това, което е говорил напразно.
Е, аз си излях мислите, но ако някой, който го е прочел и се е обидил да ме извини. Знам, че някои неща са твърде дирекни, но за мен са добри примери и аз мисля така, и затова: извинете ме отново.
© Кристин Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
1.Спорът не е чак толкова лошо нещо защото с него се ражда истината...
2.Няма за какво да се извиняваш!
3.Когато спориш,опитваи се да си по-мека и изслушвай опонента....!
Това е от мен
(и една шестичка )
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Второто нещо - не можеш да съдиш кой с кого спори само по тва коя зодия е. Тва че аз съм рак, а другия е лъв нищо не значи. Има си едно такова нещо, наречено "индивидуалност". И тва, че някой определи двама различни души като еднакви, щото са с определени зодии и "астролозите така казват", не значи че те не са различни и не биха спорили помежду си.
Третото също толкова важно нещо е, че спори човекът, който наистина има какво да каже. Това че спориш през цялото време показва, че си личност... индивидуалност. Различаваш се от другите и винаги имаш лично мнение...
Вярно е, че Лари Флинт казва "Мнението е като задника - всеки си го има". Но на света има и хубави задници, които трябва да се показват...
Ако ме разбираш. И аз ще ти дам 6, за да продължаваш да си изразяваш личното мнение. Очевидно си писала есето с много емоции и не си го подредила както трябва, но... никой не е обективен...