Аз силно вярвам, че хората мигат да направят живота си такъв, какъвто искат да бъде. Позитивното мислене може да промени живота на човек. Всичко, което трябва да бъде направено е, че хората трябва да обръщат повече внимание на хубавото отколкото на лошото. Да си оптимист на означава да си твърде наивен, граничещ с глупак. Ако се замислим, оптимистите са децата, влюбените и духовно извисените хора. Децата не познават притеснението, екзистенциалните проблеми, те могат да се радват на красивата пеперуда. Хората, за които "утре" е изпълнено с тръпка и очакване, са влюбените. Любовта е тази сила, която може да зареди човек с толкова много оптимизъм и вярата в доброто. Нищо не е по-ужасно от песимизма. Човек подсъзнателно "подрежда" протичането на всеки свой ден - всичко зависи от неговата нагласа. "Ще успея, мога" или тази на страха и неувереността - "Не мога, знам, че няма да се справя..." Без вяра ние сме нищо. Тя ни дава сили, тя е опора.
Оптимизмът не е изкуство, не се учи, той или е вътре в човек, или го няма. Хората трябва да потърсят това качество. Човек трябва да го извади на съзнанието и душата си, да го развива и пази като нещо изключително ценно. Да си оптимист не става насила, по принуда, не се получава изведнъж - "От утре започвам да мисля позитивно". Вярата в доброто, в хората, надеждата, която крепи човек - в това се корени оптимизмът. Това качество на човешката природа е незаменимо. Какъв би бил светът без него? Може би един свят на мрачни, уплашени, очакващи само проблеми и неприятности хора. В един такъв свят дори слънцето не би огрявало земята със светли лъчи.
© Дена Кирова Все права защищены