И наистина защо?
Нашето вътрешно усещане ясно ни подсказва, че животът ни тук - на Земята, е само едно временно състояние, при което нещо пребивава в телата ни. Нещо, което няма и не може да има отношение към тях. Това всеки един от нас, обладаващ елементарна чувствителност, е осезавал. Затворете за миг очи и си представете, че извън вас е само море от мрак - топъл мрак, в който сте потопени. За всеки случай запушите предварително ушите си с оропакс /восъчни тапи, които максимално ги уплътняват/. Така звук няма да ви достига и концентрацията ви ще бъде максимална. И тогава ясно ще почувствате, че тази вселена просто я няма, а вие сякаш сте я създали с някакъв оператор за реалност, който, обаче, е в състояние да създаде по принцип всичко, което фантазията ви е способна да предложи, стига да я имате. Така ще постигнете пълен синтез между рационално и ирационално и на самата граница между тях ще лежи онова, което наричат Истина. Хората, почти не си служат с рациото, седалище на което е ля ...