Съмнявам се да има човек, който да не си спомня с умиление и носталгия по детските години. Като възрастни винаги си разказваме забавни детски случки и отронваме тиха въздишка за онова време, което няма как да се върне и за което само остават спомените. Като деца все искахме да пораснем, а като възрастни си мечтаем пак да сме деца. Ако имахме машина на времето, сигурно не само щяхме да се върнем към онези години, но и щяхме да спрем времето да продължи своя ход. Ала такава машина няма за съжаление. Животът и суровата действителност тихичко ни се присмиват на наивните и детски стремежи да върнем времето назад.
Като малка се наложи поради някои събития да порасна по-рано. Казвах си, че съм още дете, но и виждах промяната в мисленето си на фона на моите връстници. Не се радвах на онова семейно щастие, което всяко дете заслужава, но едва ли само аз съм имала драми в семейството. Когато нещо неприятно ни се случи, веднага започваме да търсим отговор на въпроса „Защо на мен?“, но истината е, ...