11 янв. 2014 г., 20:09

Защото може да няма утре 

  Эссе
1393 0 1
1 мин за четене

Защото може да няма утре

 
Когато бях дете, посрещах новата година винаги с мисъл, че ще е хубава и ще ми донесе само щастие... никога не се съмнявах в това. Блажено време, благословено. Години по-късно се моля годината да не ми донесе нищо лошо, да не загубя близък човек, да не се разболея...
Руска ролетка - всеки ден. 
Ти-да, ти-не, ти-още малко...
Не трябва ли смъртта да идва късно, когато и е времето... Когато уморени, побелели и помъдрели ще я посрещнем с повече покой. 
Ненавременната смърт - защо е? 
Болните деца - защо ги има?...
Чий грях изплащат...
Ако това е логиката на бог, как някой ще обича един толкова жесток бог...
Възхищаваме се на съвършения ред в природата, на човешкия организъм, на живота, на чудото в него...
 А всъщност хармония няма, няма нищо. Всичко е гадна и проклета случайност...
Вървим по шосе, в насрещно движение и отбягваме фронталния сблъсък...
Някои успяват по-дълго, други - до време. 
Четем хроники и винаги си мислим, че на нас няма да се случи... Посрещаме щастливи нова година, а само месец след това загубваме близък. Раждаме и година по-късно една диагноза ни разделя с детето ни завинаги. 
 
Не бях виждала колегите си една година. Две новини ме смразиха. Една година време... Кой би си помислил... А аз се тревожа и измъчвам за малките си битови проблеми и придавам смисъл и значение на неща, които са смешни и жалки.
 
Срещата със смъртта винаги е разтърсваща - сякаш някой ти бие силни и  оглушителни шамари, докато се опомниш, докато разбереш, че този живот е подарък, поднесен всеки ден с изгрева на слънцето, че светлината на всяко утро е празник, на който си благословен да бъдеш, че трябва да живееш всеки ден до капка - да обичаш, да прегръщаш, да се радваш...
Да даваш, да даваш, да даваш, докато останеш без дъх...
Защото може да няма утре.
 
 

© Красимира Масларска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Когато бях дете, посрещах новата година винаги с мисъл, че ще е хубава и ще ми донесе само щастие... никога не се съмнявах в това. Блажено време, благословено. Години по-късно се моля годината да не ми донесе нищо лошо, да не загубя близък човек, да не се разболея...

    Нова година - нов късмет! Бяхме. Хареса ми.
Предложения
: ??:??