Добротата, къде е тя?
Навсякъде по света! В човек , който не си затваря очите, когато някой е в беда, от най-малката до най-голяма беда, стига да ти стигат силите да помогнеш на случаен човек, или дори на врага си, след което просто отминаваш, и не търсиш благодарност! Отминаваш с едно приятно чувство, което ти остава, и това е твоята отплата за добротата. Има, разбира се, такива хора, но има и такива, на които очите им се отварят само при вида на познато лице. Първият може ли да се определи за добряк? Или като човек, който върви с отворени очи за света и за хората около себе си. Добрият трябва ли да е такъв, когато с него не са? Значи ли добротата тъпота?
Значи ли, че си глупав, ако помогнеш на човек, който някога ти е навредил?
И идват изречения от типа: ти луда ли си, не помниш ли, че... Забравил ли си лошото? Не, но помагаш и отминаваш, и чувството е друго: жалко за нея, но аз не съм такава. И се надяваш, че може би ще го оцени и ще се промени. Но само се надяваш, знаеш, че при сле ...