Здравей, неизвестен оценителю или оценителко!
Толкова свикнахме с теб, че реших да ти посветя това мъничко откровение. Ще пиша за теб в среден род, защото на мнозина си на върха на средния пръст. И ще бъде жалко, ако не ми поставиш анонимната си оценка. Обаче искам този път да я напишеш с думи. Например:
„ Пиша ти ( оценката) , защото си грозен.”
Да, ама на мен ми е умряла циганката, където ме хвалеше и сам си се хваля. Не съм грозен, хубав съм. Пръв и личен хубавец. А съм взел и да ставам умен. Това ми е профила, скъпо ми анонимниче.
Я да видя и твоя профил. Какво си? Лесно е. Цялата ти същност прозира с твоите постъпки. Да си хубаво, не си. Не си и умно. Криеш се. Ти си от онези, които до обяд се сърдят на себе си, а след обяд на останалия свят.
И си едно такова, нищо не създало през целия си съзнателен живот. О, извинявай!
Забравих, че нямаш съзнание и създаваш много гадости. Толкова много, че рогатия те е назначил за свой помощник.
И там си оценител, анонимен. Пуска те да изпълзиш ...