18 мар. 2007 г., 21:47

Зимни вечери 

  Эссе
14173 0 0
2 мин за четене
"Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно,
все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка, при тебе да се върна.”
Красив рефрен! За съжаление обаче, детството на много хора далеч не е така приятно, както в тази песен. А кой би искал да преживее още веднъж детство, изпълнено със страдание и мизерия? Състоянието на децата в една държава показва нейното икономическо състояние и моралните ценности на жителите и, както бе казал някой. В такъв случай, страх ме е и да си помисля за скъпата си родина и нейните деца. Но тъй като това е тема, която всички избягват, смятам, че е крайно време ние, младото поколение, да заговорим за нея. Достатъчно е само да се огледаме наоколо. Зимна вечер. Посивели стари сгради , които сякаш всеки момент ще се срутят, тъй като семейната любов и уют, които са запълвали пукнатините, отдавна са изчезнали. В калните локви на улиците се отразява слабата светлинка от улична лампа. До най-близката кофа за боклук, която повече прилича на градското смет ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Димитрова Все права защищены

Предложения
: ??:??