Създаването на българската и славянска писменост от св. Кирил и Методий е от огромно значение за цялостния исторически път на България като един от най-важните фактори и стожери за съхраняването на националната идентичност на българския народ при всички превратности в неговата съдба. Кирило-Методиевото дело е и най-големият принос на българите в европейската и световната култура. Затова кирило-методиевската проблематика се изучава във всички славистични центрове по света. При приемането на България в Съвета на Европа през 1992 г. единственият принос на страната ни с общоевропейско значение, който беше посочен в речта на г-н Мигел Мартинес – тогава председател на Парламентарната асамблея на Съвета, било именно делото на славянските първоучители

Духовната сила на човека се проявява в желанието му да се бори с превратностите на съдбата, както и с вътрешни и външни врагове. Тази духовна сила тласка развитието на човешкия род. Затова имената на такива личности, каквито са светите братя Кирил и Методий са записани със златни букви на страниците на човешката история. Делото на Кирил и Методий има дълбоко прогресивен характер. По времето на Средновековието, то представлява едно демократично явление, което руши основите на тогавашната идея за културния възход на човечеството. По този начин се разкрива основната идея - да се използва живият народен език за просвещаване. Тази идея, въпреки иновативността и ефективността си, дълго време остава незабелязана от западните славянски народи, поради голямото влияние на католическата църква по техните земи. Чрез създаването на славянската писменост, Кирил и Методий създават една нова култура - славянската, която се появява на историческия небосклон наред със старата латинска и гръцка култура. По този начин се създава широко поле за изява на много млади творци, които впоследствие допълнително обогатяват славянската култура. По времето на мисията на Кирил във Венеция, той разкрива и защитава тезата си, че всички народи имат еднакво право да имат собствена култура и ценности с думите: ”Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли еднакво въздух?” Въпреки неоспоримите доказателства, с които той оспорва триезичниците, идеята за равенство между народите се възприема едва в епохата на хуманизма, т.е. схващането, че всички могат да участват в изграждането на общочовешката култура задълго остава невъзприето. Тук могат да бъдат припомнени думите на Г.Димитров: ”В областта на културата по способности няма малки и големи народи. Всеки народ, колкото и малък да е той, може да бъде способен да внесе в общата съкровищница на културата своя принос от ценности”.  Днес, в началото на третото хилядолетие, във века на информацията, нещата, които ни карат да се чувстваме горди със себе си, намаляват с всеки изминал ден. Преобладават все неща, които ни карат да се чувстваме малки и незначителни. Делото на светите братя, със своето общочовешко значение опроврегава зараждащото се чувство на непълноценност у повечето от нас, а идеята, че всеки има право да се развива, да допълва и надгражда своите знания и култура, продължава да бъде нашата най-стабилна опора и както отправна точка към бъдещи постижения и успехи.

Делото на Кирил и Методий и техните традиции на Запад изиграват своята роля за опазване на западните славяни като народи. Двамата братя им оставят пример, как трябва да се отстояват славянските интереси, дават им идейно оръжие в борбата за културно обособяване и напредък.

През робството не се забравя и празника на Кирил и Методий. В произведението на Владислав Граматик от 1479 г. намираме Пространно житие на Кирил; по богослужебни книги срещаме службите на Кирил; в различни минеи се натъкваме на помени за Кирил и Методий"; в редица преписи срещаме Климентовото „Похвално слово за Кирил". Преписите на различните по жанр творби свързани с името на Кирил, припомняли на изтерзания, изгубил самостоятелност българин героичните борби на двамата братя и техните последователи за независимо културно развитие. Те са разказвали за онзи забележителен век, когато българският народ, въоръжен с „буквеното слово", с порив за нов живот е крачил към възход. Тези творби крепели у поробените българи славянските чувства, събуждали патриотична гордост.