Влудява те, нали? Още Го вижаш до себе си, още отваря прозореца нощем, за да влезе хлад, още оставя мръсните прибори на масата и цапа пода с кал.

Но този път ти се плашиш, нали? Може би защото знаеш, че Той вече не същсетвува, че Той умря.

 Още те докосва...  изтръпваш цялата, нали, още трепериш?...

Не можеш да заспиш, нали? Знам какво е да не можеш да заспиш от страх. Знам какво е да виждаш призраци в дърветата, да чуваш стъпки от вятъра,

Знам какво е да си в свят, който не познаваш и да се страхуваш от живота повече, отколкото от смъртта.

Без Него съществуването ти е мираж. За него може би също е така. Повярвай ми! Знам!

Знам, защото аз съм Него!