Зная своя род и език, защото...
Двадесет и първи век - век на компютрите, век на науката, технологиите и прогреса. Забързани в сивото си ежедневие, ние все по-рядко си спомняме за своето минало. Дори сякаш в стремежа си да мислим за бъдещето, изобщо сме забравили, че имаме минало. Забравили сме своя род и език, дори не се замисляме колко бедни бихме били без буквите, без книгите, колко мрачно щеше да е съществуването ни, ако не бяха живяли хора като Кирил и Методий, като Паисий Хилендарски. И тук в главата ми се вмъкват думите на Атанас Далчев: "Аз те обичам не защото си богата, а защото си родина моя." Тези стихове ме връщат към съдбовната ни предопределеност да сме българи. Дали сме велики, дали сме стародавни, дали сме побеждавали или губели - не е това най-важното за един народ. Не е това най-важното и за мен. Родината – това не е просто остаряла дума, която да използвам на всеки трети март. Тя е заложена в душата и сърцето на всеки един от нас. Ние сме част от нея, както и тя от н ...