Какво ще са нощите, ако ги няма звездите, ако ги няма мечтите и ако ги няма очите, които да се взират в тях?!
Ще са толкова празни и пусти, сякаш са остров в океана на самотата, който никога няма да има своя заселник, корабокрушенецът, който да се разбие в тях и да ги открие.
Ще бъдат нощите студени, ща са тъжни и звездите.
Песните им глухо ще скърбят в тишината, а кой иска звездите да са неми? Да го няма сребърният им смях! Да не бъде нощта заради тях пъстра и шумна...
*****
Не са ли звездите, за да раздават своята магия на онзи, успял да спре за малко хода си и да погледне към тях. Да остави мислите си да полетят надалеч и да се зареят в пъстрия свят там горе, за да намерят своята звезда и едно красиво цвете, което тайнствено е поникнало сред тях и е наречено да бъде единствено и само за един.
Но дали всяко цвете може да чака своя принц? И дали принца ще намери своята роза? А розата няма ли да извади от страх остри тръни и дали принцът няма да я накара да го направи?
Ръката, която ис ...