Прощално за баща ми!
Днес се прощавам със баща си. След няколко дни ще станат 10 години от неговата смърт.
Няма!!! Вратата отдавна хлопа – несмазана.
Пантата ù се изкривила и скърца всеки път, като за последно - и за добре и за недобре приет гост.
Останаха старите хора и спомени, новите са други – не помнят теб.
Внуците ти, тези, които обичаше и искаше, днес тичат буйни и диви в двора ти.
Знаят те, не са те виждали, не помнят, но те обичат.
Лозата и къщата стоят, като вечни стражи засега, помнят всяка стъпка, поздрав и мъка в този дом, но мълчат!
Хората, които те обичаха и обичат, още са живи и вече имат други неволи, мъки, беди, радости и щастия.
10 години, това е миг, но не и за Нас, преживяхме и чухме за много неща, прочетохме много книги (тези, които ти ни препоръчваше и тези, за които не си и чувал), така е и с песните, филмите, нещата от живота, има много неща, от които щеше да си втрещен – сещам се за 2001 г. – Срутването на кулите близнаци в Ню Йорк, за подводницата Курс, за Са ...