Аз знам – всеки има път
Съзвездие- 2011
4-5 юни – Шумен
„Съмнителен е пътят, резултатът е несигурен и разрушителен, ти трябва да се отречеш от всичко друго, аз бих очаквал да съм твой единствен, изключителен стандарт…. Свали ръката си от мойто рамо и върви по своя път.”
Уолт Уитмън
Да направиш избор - това е може би сред най-трудните неща в човешкия живот. „Аз знам – всеки има път” – с това мото от песента си Моника Карагеоргиева ни грабна и наклони везните към философския ракурс. След звуковата атака на „музикалната шапка” на Третия конкурс за млади изпълнители на поп-музика, Живко Желев отново ни приветства от името на милите домакини. Представяйки „фантастичното жури” с председател Доц. Стефка Оникян и членове: И. Милкова, Т. Койчинов, М. Райкова и В. Пензов, водещият „измоли” аплодисменти и за организаторите - Румена Андреева - директор на Младежки дом - Шумен, студио ”Стани звезда” и Красимир Костов - Кмет на Община Шумен. Мисля, че заканата ”Навън е жежко, но и на журито ще бъде тежко”… бе основателна. Това предсказание се потвърди и в края на конкурсната програма - обидено от класацията момиче слезе от сцената на Гала-концерта, а роклята на носителката на Гранд при бе срязана. Обичам тези форуми! И еуфорията на състезанието… Защо ли? Може би, защото като педагог не мога да се наситя на младежкото присъствие - в него е кодирана толкова неизразходвана енергия.
Тази година конкурсът има по-различно лице. Голям процент от участниците са ни познати, но усещането за това, че точно сега и тук се случва „нещо ново” е осезаемо. „Това е моят свят, със музика богат…” бе изборът на Стефи Пламенова, реализиран сценично чрез зряло присъствие и точно интониране. Неслучайно Живко Желев сподели, че и „светите ходатайства” няма да замъглят добрите постижения на малките певци от първа възрастова група. Имаше изненади… и звезди. От монолог на Извънземното до кавър на „Джули”, поднесен от осемгодишния Радослав с неподправен усет, сценична амбиция, гарнирани с ясна дикция, прецизна интонация, естествено поставен висок мелодичен глас, чисто интониране и уверени модулации. Добра заявка за бъдеща музикална кариера. Сузан Джамил - едно прекрасно творение, начинаещ модел, ни върна в младостта с раздвижения ритъм на „Песента на щурците”.
Добър предварителен сценарий, реализиран прекрасно от водещия и участниците! „Торнадо след лек пролетен бриз” бе определението за Антоана от втора възрастова група. Действително мъдро присъствие на тринадесетгодишната девойка с чувствен тембър и голям диапазон. Учудващо, че Ася Валентинова бе единствена в избора на патриотична тематика… всички пяха за любов, само тя за България („Моя страна, моя съдба”). С добро певческо майсторство, изравнени преходи и елегантно интониране ни трогна и Богомила.
Ивон Владиславова ни заяви своята теза: „Нямам нужда от много приятели”, а Мила Желева от Варна очарова всички с вокалната си техника. В края на първия ден, въпреки добрите постижения, все пак някои проблеми се откроиха на вниманието на специалистите:
- Наличие на неясна дикция, плуване в музикални дълбини, където „ЛИБОФТА” към самоцелното вокализиране обезобразява смисъла на текста.
- Преждевременно желание да изглеждаме „възрастни”
- Преиграване при емоционалното преживяване до комични висоти.
- Изкривяване на тона.
- Силен саунд и излизане от тоналност.
- Фалшиво интониране в песни-„клопки”.
- Открито звукоизвличане (крещене).
- Преобладаващо черни-бели костюми (Хей, детищенца, животът е цветен и хубав, преживявайте го!)
Симона от Шумен ни подсети, че чака „златната вода”, а повечето участници се бяха хвърлили в черната. Вероятно стремеж съм анонимност или тактика за скриване на излишните килограми. Имаше моменти, в които бях шокирана от диспрозодии. Да говориш родния си език като чужденец… Какво са думите без ударения?
Въпреки „черния избор на облекло”, Ванеса Илиева от Велико Търново ме провокира с цялостното си изпълнение. „Ти сън ли си? Или те има? Огън ли си или дим?” Неповторимо пресъздаване на образите с адекватна психотехника. И въпреки предвидимото движение в шарената въртележка от чисти души, Невена Пейкова успя да ни изненада с нестандартно звукоизвличане, нежно-агресивен, светъл стил на музициране.
Сабина и Роберта се натъкнаха на песента-клопка, но изборът им бе посрещнат с въодушевление от публиката. И как иначе след категоричното: „Трябва да знам”. Моето откритие за този фестивал бе Сияна Емилова. Уверено фразиране, правилно дишане и интонационна прецизност. Като се прибави и смислената поетична основа на песента, присъствието ù наистина остана запомнящо се.
„Влизаш в мен, ослепен от ДУША. Този път аз те пускам. Обичаш ли, ще боли.”
Друга изненада бе сърдечната изповед на Християна Дънкова и нейния лъчист тембър (за останалите физически прелести ще си замълча).
Вторият конкурсен ден започна по-цветно и освободено. Изредиха се бисери на амбициозни участници. Симеон Петев - притежателят на най-специфичния тембър, харизматично разпери „ангелски криле” в своята балада. „Женският вариант на Фреди Меркюри” – Ралица Дънкова се осмели да изпее вечния хит ”Show must go on” по неподражаем начин. Роберта бе в ново артистично амплоа, Сабина – концентрирана и с добро самочувствие. Сияна ни „закова” с „Ню Йорк”, но именно овладяното медзовоче на Християна постави блестящ музикален ореол на този конкурс. Уверихме се, че младите певци са интелигентни, грациозни (дебютът на Славея с „Да протегнем на някой ръка” - музика Х. Агасян), богоизбрани (” Писмо до Бог” и Славина Калканджиева), наслаждаващи се на музицирането (Тени Омеде) и креативни. Очаквайки присъдата на журито, в паузата разговарям с Румяна Начева (артистичен директор на международния конкурс за млади изпълнители на популярна музика „Сребърна Янтра”).
- Имате ли усещане, че част от тези млади хора вече са се посветили на музиката и тя се е превърнала в техен „изключителен стандарт”?
- Да, със сигурност младите хора, избрали сцената и песента, са избрали попрището, на което искат да се развиват. Наличието на талант все още не означава успешна реализация. ”Изключителният стандарт” на 10-12-15 години изглежда много „близък” до любимия певец или певица на младия изпълнител.
- Съобразявайки живота си с изискванията на изкуството, участниците в конкурса са тръгнали по път, от който няма връщане назад…
- Тук много отговорна е работата на педагога и семейството, които трябва да гледат в една посока.
- Да направиш избор - това е най-трудното нещо в човешкия живот. Влияе ли оценката на журито за този феномен?
- Оценките на журито са важни, но не… жизненоважни. Убедена съм, че на младия талант трябва да дадем посока, а не шаблон! Само тогава той ще върви напред.
- Душата на човека страда, когато я принуждаваме да живее повърхностно. Душата обича красивите и дълбоки неща. Потапяйки подрастващите в този имагинерен свят на красиви звукове и образи, не ги ли „стерилизираме” срещу предизвикателствата на сивото ежедневие?
- Живеем в изключително динамично време. Пред очите на всички се случват едновременно красиви и не съвсем приятни неща. В този смисъл няма опасност децата, пеещи за любов, мечти, обич… да станат „стерилни” към сивотата на деня и нощта. Напротив, красивият свят на песента би могъл единствено да ги направи по-чувствителни към вечните общочовешки ценности.
Одобрените участници за Гала-концерта са на стената. Теодор Койчинов затвори кръга на този конкурс с изпълнението на песента „Ти и аз” (”Защото няма път назад”). Мая Райкова обяви наградените.
Първа възрастова група
ІІ-ро място – Николай Георгиев
І-во място – Габриела Йорданова и Стефи Йорданова
Втора възрастова група
ІІІ-то място – Викторио Кръстев
ІІ-ро място - Мила Желева и Ралица Дънкова
І-во място – Виктория Георгиева
Трета възрастова група
ІІІ-то място – Ани Сарандева и Симеон Йовчев
ІІ-ро място – Сабина Донева и Ванеса Илиева
І-во място – Славина Калканджиева
Четвърта възрастова група
ІІІ-то място – Лъчезар Лазаров
І-во място Християна Дънкова
І-во място Роберта Димитрова
Награда на публиката – Тени Омеде
Награда на кмета – Сияна Емилова
Гранд при – Невена Пейкова
Приемствеността между двете издания на фестивала бе демонстрирана чрез изпълнението на носителката на Гранд при от миналата година – Красимира Петрова. Живко Желев заключи: „Конкурсът свърши! Да живее конкурсът!
А аз пожелавам на следващия конкурс по-голям бюджет, повече дни за съревнование, възможности за опознаване между участниците чрез съвместни дейности, директно предаване по БНТ, повече публика. И новият девиз на участниците да бъде „Всеки за всички”!!!
© Йорданка Донева Все права защищены