Писна ми от секс без чувства, от игри на тъмно, от това, че нищо не можеш да ми обещаеш. И ти. И ти... И всички... Пазят чувствата за специалната, без да мислят, че с това си отношение те стават далеч от специални.

И Земята се върти и никой не намира смисъла да бъде с някого, ако има чувства. Защото боли или просто защото задължава. Чувствата не са в игрите за възрастни. Тук търгуваме със секс, с ревност, с хитрост, с малко алкохол и може би наркотици...

Продаваме телата си за чужди и казваме думи, които не можем да облечем  в реалия. Печелим битки с противници, но пак войната я печели някой, когото дори не познаваме. Печелим битки, но никога не успяваме да доведем докрай войната със себе си...

  И сега ще правя секс с теб. И с теб. И няма да ти обещая нищо – за да сме на чисто без чувства, без болка... без вина.  Какво като всичко е сякаш сме животни. Толкова примитивни и първосигнални, но вечно губещи.

Не, не си струва. Сега аз ще търся за себе си Човек, който да бъде над физическото, да владее онази - детската игра, с чувствата. Да си поиграем на любов! Ще ми се да можеше да играят повече хора на нея, защото и аз, като всяко едно дете, съм тъжна, когато нямам приятели в играта.  

Понякога просто искам да усетя заедно с някого, с теб...  Май само чувствата не стават за парична единица.

Сега отивам да търся хора, с които да поиграя. Ще бъде забавно - идваш ли?