Марин Лазаров: Какви грижи имате в обедните часове на работния си ден?

Бойко Борисов: Ами …то. Моята длъжност която е на върха на професионалната кариера на МВР изисква … всичко което става в страната да ми се донася. По тоя начин главата ми става тясна.

М. Л.: В какъв смисъл?! Отговаряте и за джебчиите ли?

Б. Б.: Да! Включително и за джебчиите, защото в момента джебчиите пускат осем-деветгодишни деца, които наште полицаи залавят. Обаче те като са непълнолетни веднага ги освобождаваме. Практически те крадат. В следващия момент дават парите на майката или на бабата. Тя на трета, четвърта и така до последната врата. А ние задържаме детето. Тва е схемата на джебчиите.

М. Л.: В последно време хора от малцинствените групи напускат България и отиват в страните от Европейския Съюз да търсят икономическо убежище. Например в последно време такива групи има във Финландия, Норвегия и Швеция. Какви са най-големите проблеми, които МВР има с тях? Имам предвид ромите.

Б. Б.: Много са проблемите. Първо те много години са лъгани. Една или друга партия непрекъснато им е обещавала нещо си. В един момент те се разминават с тези свои очаквания. Те стават проблем.

М. Л.: Как може …

Б. Б.: Освен тва рязко, нали, спада, в икономиката на държавата. Те бяха заети. Работните им места бяха главно в сферата на услугите – чистачи, миячи. След като падна драстично производството, частните, проспериращите фирми търсят нови квалитети, по квалифицирани работници. Те не са от тях. Освен тва вече се въведоха доста машини, които работят, вършат това което те правиха. Да речем един работник с една миячна машина може да направи това което преди са правили, да речеме, 10 или 20 хигиенистки тогава. При това положение проблемите са факт.

М. Л.: Може ли МВР по някакъв непряк път да спомогне да се увеличи финансовия стабилитет на държавата? Например като задържа повече крадени пари в чертите на България.

Б. Б.: Ние по никакъв начин не можем да го прайме това, щото ний сме репресивен орган. Ние създаваме репресивност. Ние наказваме. Ние преследваме.

М. Л.: Не можете ли да влияете, например, на границата ни? Нали точно от там се изнасят, незаконно, много пари. Също така, в България, се продава много наркотици.

Б. Б.: Много Ви е грешна информацията.

М. Л.: Не е ли така според Вас?!

Б. Б.: Първо България е на първо место в Европа по заловени наркотици.

М. Л.: Този факт не означава ли, че през България се опитват да минават много наркотици?

Б. Б.: Минават щото такъв е пътят на България. Пътя на България е кръстопът. Никой не минава през Швеция. Няма път до там. Минават през България. Щото тука е сухоземната граница, сухоземния път на Азия и Европа. Така че това е нормално. Затова най-тежко е да си граничар в България. Най-тежко е да си полицай в България. Хубаво е да си във Швеция. Или във Финландия. Там получавате добри заплати. Няма такава престъпност. Далече е от всички трафици.

М. Л.: Можете ли да разкажете повече за албанеца, който е бил заловен от вашите органи? Който е извършил над двадесет тежки престъпления включително и убийства на полицаи. Как подобни индивиди успяват да влизат с фалшиви паспорти? Няма ли някаква система която да ги разкрива още на границата?

Б. Б.: Те, по принцип, паспортите са им така добре направени, че машините не ги ловят.

М. Л.: Не могат ли по лицето да ги познаят, че паспорта не е оригинален?

Б. Б.: Е, ние искахме да включим едно време, например пръстовите отпечатъци, обаче Европейската Конвенция го забранява. Така че при стеклите се обстоятелства въпреки всичко ние правим това което дори европейските полиции не правят.

М. Л.: Разбират ли проблемите на българското МВР в подобните министерства от страните от Европейския Съюз? Или не се интересуват от вашите проблеми.

Б. Б.: Изключителна подкрепа срещаме. Като се започне от американските специални служби, ФБР, Сикрет Сървиз. Европейските, особено английските и немски.

М. Л.: Изпитвате ли нужда от почивка?

Б. Б.: Абе, аз имам нужда, ама по закон нямам право.

М. Л.: Защо нямате?

Б. Б.: Така е напрайн закона. Аз нямам заместници. Кат нямам заместници, не мога да почивам. Щото аз подписвам специалните разузнавателни средства, използването им.

М. Л.: Такова положение, като Вашето, в никоя европейска държава го няма.

Б. Б.: Затова и споря с нашто ръководство.

М. Л.: Положението Ви е много трудно. Един човек не е възможно да се грижи сам за цяла една държава.

Б. Б.: Да бе. И затова се уморявам много, щото участвам и в акции на полицията и на ДСП:о. И пожари ако има с пожарната. И по границата с граничарите. И в операциите на сигурността и контраразузнаването.

М. Л.: Сигурно се налага да обикаляте из България?!

Б. Б.: Обикалям щото всеки град във България си е със своите проблеми. И той иска също да му се обърне внимание. Хората там не са маймуни. България не е София. Нито Пловдив и Варна. Всеко градче, всеки град си е различен.

© Marin Lazarov