15 дек. 2009 г., 21:25
9 мин за четене
Български живот
Селото и селяните в него бяха някак странно притихнали в сковаващата прегръдка на февруарската нощ. По улиците беше пусто. Тази пустота се нарушаваше единствено от гладните бездомни псета, които душеха неизхвърлените на предназначените места отпадъци. Нощта като цяло бе тиха и облачна, пронизващ вятър от време на време шепнеше своята зимна песен и пареше с леден дъх лицето ми, а след това отиваше да играе с нахвърляните бутилки от бира, които трополяха като кегли на леда. Наоколо зимата бе застлала своето бяло було и навъсено гледаше през белите облаци. Замислен в нощта аз бях впил очи в единственият красив детайл от тази картина – осветеният от живачните лампи сняг. Бях решил да изляза на въздух и се чудех накъде да захвана. Пътищата бяха няколко и всеки водеше към нищото, тъй че поех накъдето ми видят очите...
Замръзналият сняг захрупа под краката ми. От време на време виждах клатушкащи се силуети на прибиращи се пияни мъже, вероятно заблудени от неблагоприятното разп ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация