ЧЕСТИТА 2015-тата!
             ДИСОНАНС – това е есе, което публикувах в Откровения и може и сега всеки да го види, но преживяният повод за неговото написване ме връща към един размисъл винаги, когато зазвучи Виенската филхармония – дисонансът продължава
____________________________________________________________

             ... ТАКА ЗАПОЧНА 2011 ГОДИНА...

            Всяка година, когато слушам Виенската филхармония в нейните ненадминати новогодишни концерти си спомням за това начало на 2011 година и все едно и също нещо ми се натрапва – опростачването на народа ни, като че ли няма обратен ход.  . . . ???? . . .

           И не защото няма хора, които да са в здравото русло на културния напредък, а защото те си остават все така на огромна дистанция от една безкултурна маса хора, които няма изгледи да променят прагматичната си наглост и да очертават с това облика на целия народ в очите на международната общност. Изглежда, че лошото е много устойчиво и се възпроизвежда, при това колкото по-тежка става икономическата криза, толкова безкултурието става по-жизнено.  . . . ???? . . .

           Малкото, което не струва много усилия, което може да направи всеки българин е да прави това, което ще рисува образа на нацията ни в положителна светлина, без да се търси подражание на други нации, без да се стремим към един псевдо модерен стил и без да губим националната си идентичност. Трябва да проумеем най-после, че имаме здраво начало вътре в нас, което с гордост можем да наречем

  н а ш е,  б ъ л г а р с к о ,  н а ц и о н а л н о!

И което носи онези дивиденти в авторитета ни като държава и нация в очите на света, което няма да плаши партньори, няма да отблъсква онези, които хвърлят своя първи поглед към нас, именно те не трябва да се разочароват, а да станат нашето лоби в прогресивните среди навсякъде по света.

            Тогава може би и света ще стане по-малко агресивен, по-малко прагматично-нагъл, каквото е неотменимото, за да съществува Човечеството. Нашите национални особености и българската изначална нравственост се вписват без остатък в едно такова човечество и няма нужда да се срамуваме от тях и не да се стремим чрез едно опростачване да ги "доизписваме, та да извадим очи"!!!
 
            Имаме и обществени лостове и като пример ще посоча един творчески тандем в своето творение спектакъла "Живак", който ни дава верен тон за това, защото е еманация на здравата ни българщина! Надежда винаги има, но са нужни винаги и действия на градивните сили, подпомагане от всеки здравомислещ българин! Иначе можем да хейтърстваме, по-просто казано да мърморим!  И както Радичков в своя "Януари" ни е представил такива герои, които призовават, а после се скриват зад вратата – имаме си ги предостатъчно и днес най-вече сред политиците и не трябва да ги жалим – да не би да им "рушим авторитета"!

            Народе????