27 мар. 2008 г., 00:44
1 мин за четене
Беше хладно и се смрачаваше, приличаше на първия ден, в който се запознаха, като деня, в който за първи път преплетоха пръсти на ръцете си. Стояха близо един до друг, а всъщност толкова далече. Тя беше седнала – криеше лицето си с длани, а Той просто си лежеше там до нея. Не казваха нито дума, не се докосваха, не се поглеждаха.
Вятърът разнесе миризмата на множествто заобикалящи ги цветя и част от техните цветове се понесоха по неговия полъх. Започваше да става студено, слънцето се криеше зад близките дървета, но топлината между тях отдавна бе изгубена. В мислите й беше онзи първи ден, когато докоснаха устни си, денят в който разбра, че иска всеки път когато отвори очите си да вижда него. В главата и нахлуваха и препускаха мисли и спомени за всички онези дни, в които се бяха смяли заедно, в които бяха се докосвали и прегръщали до полуда, без да усещат как времето лети покрай тях.
Дни, които никога нямаше да се върнат отново...
И отново нито звук... беше гробна тишина, само засилващите ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация