Не обичам да изпреварвам, когато карам, но бързах за работа. Закъснявах! Пред мен обаче се изпречи кола-катафалка, която караше с 30-40 километра в час. Подготвих се за изпреварване. Започнах да се оглеждам какво е положението зад мен, пред мен - дали има някой в насрещното платно, удобен ли е теренът за изпреварване. Все неща, от които адреналинът винаги ми се покачва и ми става неприятно, защото имам усещането, че си играя с живота и смъртта. Колко катастрофи стават именно при неправилно, несъобразено изпреварване!

В контекста на тези мисли и чувства въображението ми реагира, като ми обрисува една, колкото вероятна, толкова и невероятна картина на развитие на предстоящите събития. А именно - как аз изпреварвам, но изненадващо се появява автомобил в насрещното платно, следва жесток челен удар, ранен съм смъртоносно и направо ме качват в катафалката, която злополучно съм изпреварвал. Закарват ме в гробищата, някой разказва набързо колко съм бил добър човек и без да ме питат искам ли, не искам ли - ме заравят! А аз викам глухо из под земята: "Ей, ама защо не извикахте първо "Бърза помощ", можеше и да ме спасят?!"

След подобен черен апокалипсис ми се отщя всичко! И останах да "пълзя" след катафалката. А в главата ми нахлуха мисли за живота и смъртта...

Първа мисъл: Защо трябва да изпреварвам Смъртта, след като някой ден тя сама ще ме настигне?!

Втора мисъл: Защо Смъртта кара толкова бавно?! Не бърза ли за работа, както аз бързам?!... Всъщност, май е по-добре въобще да не бърза за работа, защото тази работа може да съм аз самият... Или някой мой близък. Или който и да е. Не ми се предполага!

Трета мисъл: Смъртта знае какво да кара - "Месцедес" S-класа, макар и доста стар модел. Което е още една причина да мразя "Мерцедес" - правят разточително широки коли, които масово се пригодяват за нуждите на Смъртта и се превръщат в катафалки. А и нямат чупене тези стари "Мерцедеси" - макар и по-бавно, стигат до крайната цел. Това не е "Форд" или "Опел" - да те оставят посред път. Тогава да я видя Смъртта как би стигнала до някой смъртник! На стоп ли?!

Четвърта мисъл: Смъртта кара, спазвайки правилата за движение - дава мигач при завой. Предупреждава накъде ще завие. Защо тогава почти винаги ни изненадва?! Може би нашето внимание е занижено и не следим "пътната обстановка"?!

Пета мисъл: Смъртта кара с 30-40 километра в час - засякох го на моя километраж. Обективно това е ниска скорост. Но субективно всичко зависи от разстоянието - ако сте на десетина метра от Смъртта, тогава 30-40 километра в час е много висока скорост, която не дава никакъв шанс за избежност!

Шеста мисъл: Накрая пътищата ми със Смъртта се разделиха на едно кръстовище - тя зави наляво, аз продължих направо. Закъснях малко за работа, но пък за сметка на това дойдох навреме за остатъка от живота си.

Защото можех наистина да се пребия, докато изпреварвам катафалката - в насрещното платно постоянно имаше коли. Всички те минаваха покрай мен, забързани за някъде. И си мислех, че всяка една от тези коли е един неосъществен смъртоносен челен удар - една възможна моя смърт, която ме е отминала... Благодарение на катафалката пред мен!

Седма мисъл: Древните мислители са казали: "Помни смъртта!" Разбирам ги.

Осма мисъл: Много мрачна статия, нали?! Гадно ви е, че сте я прочели. Развали ви се настроението. Но сега поне ще съм сигурен, че когато тръгнете да изпреварвате на пътя, ще си спомните поне една мисъл от всичките дотук. И, надявам се, така ще стигнете навреме!