Данък „обществено мнение”

Изпитвали ли сте внезапно желание да направите нещо щуро просто ей така, защото ще ви направи щастливи? И колко пъти сте го потискали, защото ви е хрумвало, че отстрани ще изглежда смешно и околните ще ви се подиграват? Честно? Много, нали?

Трудно е да не се интересуваш от хорското мнение, особено когато живееш в общество, където всичко - важно или не, се обсъжда, кога обективно, кога не съвсем. Каквото и да направиш, каквото и да кажеш, всичко отива в устата на хората, които започват да те дъвчат, докато не се появи нещо по-интересно. Злобни и негативни коментари заваляват като из ведро, когато направиш нещо различно от общоприетото, дори то да е много по-стойностно от него. 

Да бъдеш различен, вече не е качество, а непростим недостатък. Да живееш извън нормата, не е смелост, а глупост. Ако не живееш по правилата, изхвърлят те от обществото. Просто е.

За какво ми е тогава да живея в едно такова общество, пълно с копия, където всичко е обикновено и скучно? Не съм създадена да бъда част от стадото, което представляват тези хора, не съм създадена, за да следвам нормите. Какъв е смисълът да правя нещо, което не искам, за да се харесам на някого? Какъв е смисълът да променям себе си, за да получа чуждото одобрение, и, когато след години се погледна в огледалото, оттам да ме гледа някое тъжно и обезличено Аз? Не бих се обрекла на такава съдба, защото ми харесва да бъда различна. Щастлива съм такава, каквато съм. Не съм перфектна, никой не е. Всеки има своите качества и недостатъци, които го правят човека, който е. Въпреки че се опитвам да премахна някои свои недостатъци, всъщност не се срамувам от себе си. Просто опитвам да стана по- добра- не заради обществото, а заради мен самата. Живея на принципа „Прави това, което обичаш и което ти носи удовлетворение”. Трябва да спрем да се интересуваме какво говорят за нас хората, да спрем да се отказваме от нещата, които харесваме, защото другите ги намират глупави. Искаш да се покажеш на прозореца над оживената улица и да изкрещиш нещо с цяло гърло? Давай, какво ти пука, че ще те гледат странно? Внезапно ти се приисква да изтанцуваш нещо, докато се разхождаш в някоя градинка? Танцувай тогава. Хората ще си мислят, че изглеждаш глупаво? Те са ограничени загубеняци. Обичаш да пишеш, но се страхуваш, че никой няма да хареса творбата ти? Обичаш да пееш, но го правиш тайничко под душа, защото се страхуваш, че ще се подиграват на гласа ти? Нека се смеят, нека злобеят! Важното е, че ти ще се чувстваш добре. Важното е да бъдеш щастлив, правейки това, което искаш.

Аз не искам да бъда нормална. Не искам да живея под етикет, спазвайки безсмислени правила и общоприети норми. Нуждая се от свобода, която не мога да получа, преструвайки се на друг човек. Луда? Не съм (е, може би мъничко). Смела? Да. Различна? Да. Не искам да бъда поредното копие, поредния клонинг, който не живее, а съществува. Научих, че трябва да бъдеш себе си във всяка ситуация, защото, слагайки маска, забравяш кой си всъщност. Да играя роля, не е за мен. Да се преструвам на нещо, което не съм - защо ми е? Аз съм себе си - съвършено несъвършена. Благодаря на хората, които ме харесват такава и не се опитват да ме променят. Останалите може би някой ден ще проумеят, че живеейки чужд живот, са пропилели техния собствен. Истински живеем само тогава, когато правим каквото ни е на сърцето и каквото ни прави щастливи, независимо дали отстрани изглежда смешно, глупаво... Научих се да не обръщам внимание на злобните забележки и коментари по мой адрес, защото за разлика от хората, които ги правят, аз се гордея с това, което съм - истинска, уникална и неповторима. И щастлива. И, между другото, не плащам данък „обществено мнение.”