Когато се оказах на това място (Откровения), ме обзе чувството че вече съм изживял това някога. Сега след десетина дена си спомних: Като ученици и войници издавахме ръкописен вестник. Същите стихчета и картинки! Броевете пътуваха с обикновен пощенски плик, леко издут. Издава се по ред, ту от Добрич, ту от Плевен или от Варна... Нямаше как да не привлекат вниманието на по- специални хора. В моят случай- младичък лейтенант, комсомолски секретар на полк. Броят отразяваше края на войната във Виетнам, така че беше политически правилен. След събеседване беше прието, и че в името на вестника (Ерес) и на издателят (кръжокът ''Бяла врана''), няма вреден подтекст. Въпросът беше: Защо след като си имаме младежки , армейски , флотски и пр. вестници се занимаваме с Дацдзибаота? '' Че кой ще ни пусне нас в централната преса? Абсурд!'' ''А вие поне опитахте ли?'' казва лейтенантът и още преди да изляза хваща слушалката на телефона.
Накратко бях поканен да участвам в армейска изложба карикатура! Нарис ...