„Шапки долу!” пред чудото, което твори Йордан Йовчев!

В спорта и живота чудесата не стават като в приказките с магия или вълшебна дума. Те идват трудно, с много усилия, работа и болка. Така стана и с шестото и рекордно  участие на Данчо на настоящата Олимпиада. Въпреки безспорните заслуги на българина към спортната гимнастика и старата слава, правилата на олимпизма са железни – квотата трябва да се спечели по общия ред. И Йовчев го направи през януари, подготвяйки съчетания на многобой (тоест на халки, земна гимнастика, висилка, успоредка, прескок и кон с гривни) и класирайки се в първите 30 на предолимпийската квалификация в Лондон.

Шеста поредна Олимпиада на 39 години! 39 е не просто „пределна”, а невъзможна възраст за спортната гимнастика. Тази дисциплина е за младите и силните, за спортистите в разцвета на силата и младостта. Първият ни и засега единствен олимпийски шампион в нея Стоян Делчев се отказа от активния спорт едва на 26.

Но Данчо Йовчев стисна зъби. Неизменно скромен, тих и работлив, той преодоля тежестта на напредващите години, мъчителните болежки на неизменните им спътници – контузиите. То не бяха болки в рамото, скъсани мускули, пукнати костици на ръката. Ала българинът доказа, че Духът е по-могъщ от тялото. Дочака своя звезден миг, излезе в същата тази лондонска зала и в свой стил – мобилизиран, концентриран и точен, извоюва място на финала на халки.

На Йовчев му предстои едно последно качване на подиума в неговата дълга и бляскава състезателна кариера. И колкото и абсурдно да звучи, според Кубертеновия принцип, класирането в Лондон няма значение. Важното е, че в тези кратки минути на едно съчетание, публиката в залата пак ще бъде на крака заедно с нас пред телевизионните екрани. И когато Данчо заема на халките упражнението „кръст”, милиони ще възкликнат като в библейска притча:

 „Ето човека!”

И българина!