ИНВАЛИДИТЕ
Инвалидите. Сиреч за тях. Стане ли дума за тази част от обществото, повечето хора си представят онези с колички, обслужвани от друг. А неврологичните, сърдечно-съдовите… всякакви други проблеми, поставящи част от нас в не знам вече колко десетилетия набивано в умовете ни, неравностойно положение? Незавидно подтискане и постоянно унижение. Инвалидите са хора като вас, обикновени люде. Често не бихме разбрали, че са „проблемни”, че са сред нас. Ако споделят евентуално, страхувайки се да не бъдат отхвърлени и заклеймени като втора и по-натам ръка хора. Какво правите вие, „здравите ”? Променя ли се манталитетът ви спрямо този социум, когото явно и съзнателно изолирате – вси заедно и всеки поотделно. Или почвате, макар и бавно, да ги възприемате таквиз, каквито са? Елементарен и прост, но същевременно комплицирано неопределен в своята неопределимост и сложен въпрос. Не ви ли звучи риторично…? Защо не възприемате всекиго, болен или здрав, уникален сам за себе си, а навличате комфо ...