Библията на неверниците започва с: „В началото бе суеверието…“ . За съжаление не мога да ви кажа как завършва, защото края ѝ още не е написан. Аз съм неверник. Или поне мисля, че съм такъв и няма кой да ме обори. Не атеист, защото атеистът също вярва. Вярва, че няма бог. Аз не вярвам.
Дали това е проклятие, или катарзис не знам. Не ми пречи. Не съм и материалист, защото не понасям крайните му форми на комерсиален консумизъм в който насилствено ни потапя битието. Аз не вярвам, че мога да бъда спасен, защото не виждам от какво трябва да ме спасяват. Или да се спасявам сам. Това не означава, че не страдам. Напротив, страдам и то достатъчно, както страдат повечето съвременни сапиенси. Дори повече от тях.
Но спирам да говоря за мен. Подозирам, че повечето от вас ще го направят за себе си и затова не искам да ви отегчавам допълнително. В началото не възнамерявах въобще да говоря заради някои артикулационни проблеми. Но крастата се възпали и не ме остави на мира докато не напиша поне нещо. И ...