Аристотел, пристъпвайки към написването на своята теология, казва, че "Всички хора по природа се стремят към знанието, и доказателство за това е тяхната любов към новите впечатления". Аз пък, пристъпвайки към философията на Платон, по-скоро бих казал, че всички хора се стремят към философията на Платон и жаждат да черпят благо от неговият източник, бързат да се опиянят от неговата влага и да се преизпълнят с Платоновата боговдъхновеност. Четири пъти в четири диалога Платон говори боговдъхновено: прървият път в "Тимей", където обвзет от божествено вдъхновение, сякаш произнася думите на Твореца към небесните сили за тяхното устройство; второто е в "Държавата", където обвзет от Музите, той ги представя като, определящи съществуването на, създадената от тях, държава, като там казва, че "Всичко, което възниква, неизбежно трябва да умре."; третото е във "Федър", където Сократ философства за Ероса, обвзет от нимфите; четвъртото е във "Фаетет", където той, вдъхновен от философията, представя философа-вожд като умозрител. Ето заради кое всички се стремят към философиятя на Платон.Нека да разкажем и за произхода на този философ, не за да блеснем с познаниятя си, а заради ползата да се поучат тези, които се стремят да го следват. Защото той не е бил незабележим човек, а напротив, "с много хора е беседвал". Баща му, казват, е бил Аристон, синът на Аристокъл, чийто род води началото си от законодателя Солон. Ето защо Платон написва "Закони" в 12 книги и "Държава" в 11, следвайки усърдието на своя предтеча. Майка му - Периктиона е от рода на Нелей, синът на Кодър. Казват, че една нощ призракът на Аполон легнал с нея, а след това предстанал пред Аристон и му заповядал да не се съчетава с Периктиона, докато тя не роди дете и той се подчинил. Когато Платон се родил, родителите му го отнесли в Химет, където принесли жертва на тамошните богове - Пан, нимфите и пастиря-Аполон. А още ПЛатон нарича себе си "съневолник на лебедите", като потомък на Аполон, защото лебедът - също е птица на Аполон.
     Когато му дошло времето, той постъпил преди всичко при граматика Дионисий, за да се научи на цялата словесна наука. След това се учи при гимнастика Аристотел от Аргос, където и получава, както разказват, името Платон, преди него са го наричали Аристокъл, по името на неговия дядо. А това име е заслужил, заради необикновено широките си гърди и чело. Между другото други твърдят, че той е получил това име заради широкия си, развилист и пространен слог. На музика той се е обучавал при Драконт. Такива са били трите предмета, изучавани от атинските деца: словестност, музика и палестра; и не току-тъй, а с цел знанието на словестността да развие ума, музиката да смегчи душите им, а занятията в палестрата и гимназиума да укрепят телата им срещу празната похот. Освен това, Платон се е учил и при живописците; при трагиците, смятани за наставници на цяла Елада - към тях го привлякла дълбочината на мисълта и патоса в трагичния стил и героиката в съдържанието на трагедиите. Той даже е писал дифирамби в чест на Дионис, родоначалника на трагедийния род. Освен това, той много е харесвал комедиографа Аристофан, и Софрон, у които е заимствал за своите диалози правдивото изобразяване на действащите лица; дори техни книжки са били намерени на смъртния му одър. Платон е съчинявал и трагедии, и дифирамби, и други неща, но всичте ги е изгорил, след като е чул беседите на Сократ.Тогава той произнесъл: "Бог на огъня, побързай: ти си нужен сега на Платон!"Казват, че когато Сократ решил да приеме за свой ученик Платон, му се присънило, че на коленете му седи лебед без криле, а после изведнъж му прорастват криле и той полита във висините със звънлив вик, очаровайки слуха на всеки - така е била предвестена бъдещата слава на Платон.След смъртта на наставника му - Сократ, той се учи при последователя на Хераклит - Кратил. След това заминава за Италия, където открива питагорейската школа, основана от Архит, и отново се учи... Както подобава на всеки философ, като любознателен зрител на природните явления, Платон заминава за Сицилия за да види огнедишащия кратер на вулкана Етна, а не от любов към сицилийската кухня, както твърди достойният Аристид. Оказвайки се в Сиракуза по време на тирана Дионисий Старши, той се опитва да преобразува тираничната власт в аристократична, заради което се среща с Дионисий Старшил. В резултат на тази среща той е продаден в робство и по-късно откупен от егинеца Аникерид и прави още две пътешествия до там със същата цел, но безуспешно. Следва, също така да се отбележи, че той е ходил и в Египет при тамошните жреци и е изучил при тях свещенните им науки. Искал е и да се запознае и с маговете, но поради войната в Персия по онова време е бил принуден да изучи магическата наука във Финикия. Но това трябваше да се каже, преди да се упоменат трите пътешествия в Сицилия.Връщайки се в Атина, той основава в Академията училище, посвещавайки част от този гимназиум на Музите. Неговото учение послевали много, както мъже, така и жени, преоблечени като мъже, за да го слушат как им доказва, че неговата философия е над другите. Той се отказва от сократовата ирония и обичая да броди по пазарите за да беседва с юношите. Отказва се и от важната надменност на питагорейците, от вечно затворените им врати и от довода им "аз го казах!" - с всички бил общителен и към всеки доброжелателен. Затова много хора са го обичали и много са му били задължени.
     Не задълго до края на живота си, той видял в съня си, как се превръща в лебед, летящ от дърво на дърво и създаващ големи затруднения на ловците на птици. Сократикът Симий така изтълкувал този сън: той ще остане неуловим за тези, които пожелаят да го тълкуват, защото подобно на птицеловци са подобни тези тълкователи, стараещи се да проследят мислите на древните автори, и неуловим за това, че съчиненията му, подобно на омировите, допускат тълкувания и физически, и етични, и теологични, и множество други.Затова и казват, че тези две души са всестранно хармонични и затова могат да се възприемат доста разнообразно.Когато той умрял, атиняните го погребали с пищност и на гроба му поставили следния надпис: Двама сина е имал Аполон - Ескулап и Платон;Единият изцелява телата, другият - е целител на душата.