За някои 8 март – денят на жената, е комунистически, т.е. въведен празник от комунистите. За други този празник има корен от Западната Църква и по-точно от протестантите. Християните имат различни възгледи по въпроса дали трябва да се празнува или не. Народните вярвания и празници отдавна са се смесили с църковните, така че за по голямата част от болшинството и повечето семейства е без значение дали празникът 8 март е християнски или не. По-важно е, че е празник.
Да отдаваш почит на жената, която е символ на живота и дава живот, това е нещо добро само по себе си. Името на първата жена е Ева, което значи живот. На жената е дадена функцията да ражда. Отдаването на почит на жената, на живота, на плодородието съществува още от древна Вавилония, Египет и Гърция. В митовете и легендите на тези народи, както и на древните траки, също в много традиции и обичаи запазени от различни народности е залегнала почитта към жената, възхвалявана и обожествявана и от тук възникнали множество от богини, възпявани, скулптурирани и рисувани. Култът към жената и женското начало в някой от древните обичаи се свързва също с принасянето на жертви, някой от които човешки жертви на бебета и деца, за да се умилостиви божеството. Ако трябва да представим едно християнско становище по темата, свързана с отдаването на почит на жената, то тогава трябва първо да сме наясно кой в действителност дава живота, откъде произхожда животът и кой е Бог. Ако търсим първоизточника на живота и чувстваме необходимост специално да отдадем внимание и да почетем този източник на живот, то това неминуемо би следвало да е Бог. Бог е Живот и Той дава живот, Той е сътворил живота. Сигурни ли сте в това? Тогава защо избираме да отдадем тази почит и това признание на човека, на творението, а не на Твореца. На жената, на подобието на Бог, а не на самия Него? Някой от по-крайните християни биха заключили, че това дори е идолопоклоничество. Да, но протестантският свят мисли различно. В стремежа си да защити правата на жената, да покаже, че жените и мъжете са равнопоставени и равни в обществото, създава ден, който да бъде посветен на тази идея, ден на жената. От тази добра идея започват да се издигат безброй феминистки движения, вдъхновени от тази идея и така това придобива световен мащаб. На фона на ориенталския свят и тяхното разбиране, на фона на статута на жената в исляма, това е революционно. Нещата в историята се преобръщат, светът, живял в патриархат, сега не е същият, но трябва ли патриархатът да се разруши със средствата на матриархата? А дори зад всичко това да стои църквата, която изнамира многобройни доводи от Библията в защита на тази идея от нападките на противниците. Бог е любов. Мъжът и жената се плодят и размножават с любов. Жената отглежда чадото си с любов, превърната в икона на любовта и нежността, която можем да зърнем в милиарди произведения на изкуството създадени от известни и неизвестни автори. Тя е онази поддръжница на семейния огън, тя разпалва семейния огън на любовта, създава уют, красота... това е така, но ето, че по-късно ще забележим как точно тази истина приляга и се вписва идеално във възгледите на хипи движението. Хипи движението взима идеята за любовта и съставя свой собствен лозунг: ПРАВИ ЛЮБОВ, А НЕ ВОЙНА. Този лозунг се превръща в мото на хипи движението и ето как една библейска идея, идеята за любов, за почит към жената, набира популярност в субкултурите в интернационален мащаб, изкристализира във феминистки движения, намира социален резонанс и под формата на празник установена, лесно се усвоява в хипарските касти. Хипарията си създава емблема: кръг и в средата краче на гълъб – символ на мира. „Прави любов, а не война“ е един своевременен апел към мир на планетата земя! Хипи движенията по света спокойно могат да заявят, че 8 март е чисто хипарски празник. Нито Западно църковен, нито социален, нито комунистически, граждански, феминистки и пр., това е чисто хипарски празник. Гълъбът символизира мира, той се появява от библейския разказ за потопа, за Ной. Причината за потопа е жената. Ако тя не беше яла от плода за познаване на доброто и злото, нямаше да се въвлича цялото човечество в грях. А сега всички правят поклон на Ева – избраната жертва на сатана за грехопадението. Сякаш хората се радват, че съществува първороден грях и сякаш Ева нищо лошо не е сторила. Нямаше Бог да прави чистка-потоп, ако не търсеше начин как оправи положението. След потопа гълъбът беше избран да провери дали не се е появила суша. Защо точно гълъбът? Други мислят, че е друга птица. Но гълъбът е специална птица, избрана със специални качества. Но от какъв пол е бил този гълъб, питаш ти? Женски разбира се – което допълнително подчертава важността и значението на това да се празнува 8 март. Но защо женски гълъб, ще попитат изследователите. Отговорът на феминистките ще бъде: Защото жената е по-интелигентна от мъжа. Бог сътвори нея последна като най-съвършеното творение след всички останали, най-красивото, най-умното, върха на цялото творение, венеца на Вселената. Е, това наистина е сериозен повод за празник! Нека да празнуваме тогава! Честит 8 март! Да отдадем почит на най-изящното творение на Бог, най-перфектното, най-изтънченото, най-интелигентното и всичко най-най – жената. А Творецът? Той може да почака малко. „Е-е-е, Господи почакай малко де, затвори си очите, запуши си ушите, отиди на почивка. Нали и без това като си сътворил последно жената, толкова много те е изморило и изтормозило това, докато приключиш с всичките му там детайли, приготовления, натъкмяване, пудрене и грим.... оф, разбирам те, колко трудно ти е било и колко време ти е отнело, но резултата е на лице, а Ти си се изморил ужасно и на следващия ден си си дал отпуск. Почивал си на следващия ден след това твое последно изобретение. Не е лесно! Почини си, Господи, и сега, защото утре е осмия ден – 8 март, а Ти имаш право да се отпуснеш и да не знаеш какво се случва. Нима ти е толкова интересно да знаеш всичко, всичко да е изчислено и да няма спонтанни, неочаквани ситуации.“
Ако това е обръщението на човечеството и на болшинството празнуващи 8 март, то тогава сме загазили. Но за да го разберем това, трябва съвсем да потънем и когато тръгнем да се давим, с последен дъх да се обърнем към Бог и да си признаем: „Покланяхме се и почитахме не Теб, Боже, а Твоето творение. Издигахме в култ всичко от творението ти, но не и Теб. Признавахме те, но не те следвахме, а само вярвахме в Теб. Така както вярваме в различни идоли, измислени идеи, идеи за добър живот и бъдеще, просперитет и позитивно мислене. В идеи за Теб, представи за Теб, за Твоята същност и природа, но никога познание на Теб. Молим те, никога не ни оставяй, както остави Адам и Ева сами в градината, защото им имаше доверие, а те спекулираха с доверието ти и измамени от сатана, отстъпиха от Теб. Ева се поддаде – твоето върховно и най-интелигентно творение, най-прекрасно и любимо. Не ни оставяй нито за миг сами. Избави ни. Искаме да почитаме и да се покланяме само на Теб, а не на творението ти. Искаме не само да вярваме, но и да познаваме Теб, Този в когото вярваме. Не само да извършваме ритуали, а да те следваме реално, като бъдем Твои ученици. Прости ни!“
Какъв празник е 8 март? За християните ли е или не е? Това е фундаменталният въпрос!
© Jana Light Все права защищены