КОГАТО ЕДНА ВРАТА СЕ ЗАТВОРИ, ОТВАРЯ СЕ ДРУГА

Тържествено пенсиониране на г-жа Севдалина Зафирова

Директор на Първо средно училище „Свети Седмочисленици“ (1998-2022)

На 13 септември 2022г. от 14.30 , в двора на Първо средно училище „Свети Седмочисленици“- град Търговище, педагогическата колегия с тържествена церемония отбеляза пенсионирането на своя директор- г-жа Севдалина Зафирова. Всичко беше много специално. Носталгично, нежно… Разбунени духове, които усещаха, че са свидетели на нещо необикновено в историята на образованието в нашия регион. „Една епоха си отива“. Как така? Къде отива?... В заслужен отдих. Пенсионирането- възрастов маркер или социокултурна граница? Това е въпросът.

Севдалина Зафирова: Последен работен ден, с който закръглям 40 години професионална дейност. Благодаря на съдбата, че преди 32 години ме доведе в школото с име на светци. Имах огромната чест и отговорност през последните 24 от тях да бъда директор на това прекрасно училище – I СУ „Свети Седмочисленици"- гр. Търговище. Работих с невероятен екип, постигнахме много. Ще ми липсват забързаните, многолики и шумни училищни делници. Ще ми липсват пъстрите, изпълнени с цветя и усмивки училищни празници. Тръгвам си удовлетворена от свършеното и спокойна за бъдещето на училището, което толкова обичам. Част от сърцето ми остава завинаги тук, на улица „Капитан Данаджиев“№ 22. Благодаря Ви, скъпи колеги и мили ученици! Благодаря на г-жа Ангелова, която осъзнато пое голямата отговорност да ръководи училището и да го преведе през следващите сериозни предизвикателства! УСПЕХ НА ВСИЧКИ! Усмихната и ползотворна, творческа и вдъхновена учебна година!

Официалната част бе открита от главния учител по български език и литература - г-жа Керанка Петрова. В своето слово тя направи равносметка и изтъкна неуморната последователност на г-жа Зафирова- професионалист с безупречна репутация в областта на образователния мениджмънт. В думите на водещата имаше тъга от раздялата, признание и благодарност за дългогодишната отдаденост на директора, посветил своето време и труд на хората. „Пъстър е светът. Научи ни да приемаме хората и себе си такива, каквито сме. Ще имаш дълго мечтаното време за почивка. Светът е стара шумна гара. Влаковете идват, спират и си отиват…пътят е в безкрая“. И после прозвуча оптимистичното: „Понякога сменяме коловоза. И продължаваме да търсим. Откриваме нова житейска страница. На добър час!“ По вода! Даниела Стойкова поля с менчето. Г-жа Зафирова премина по бяла пътека със здравец под цветния венец, носен от младите колеги Георги Марков и Николай Бонев. Приемствеността между поколенията. Изворът продължава да блика. Вложените усилия имат смисъл. Започнатото ще бъде продължено. Това е кръгът на живота.

Втората част от тържеството премина в Актовата зала на училището. Празнична маса с кулинарни шедьоври и декор с пожелание от колегите, много цветя. Г-жа Севдалина Зафирова взе в своите ръце микрофона и за последен път проведе педагогическия съвет. Чухме заветното й слово: Безкрайно благодаря за това събитие- изключително и неочаквано за мен. Казаха ми да се „направя хубава“ и да дойда. Голяма изненада!!! Трябва да кажа нещо. Не е първият учебен ден, нито 24 май. Какво е?... Аз се пенсионирам и се разделям с колегите. И това ми е случва за първи път. Осъзнах, че днешният ден за мен е от единствените- като раждането, смъртта, голямата любов…

Приех предизвикателството да стана директор през далечната 1998 година. Тогава имаше 90 кандидати за този пост. Пред мен се появи дилемата как да направя училището атрактивно и привлекателно място за учещите. Получих голяма подкрепа от колегите си. Всичките ни успехи са в резултат на колективния дух и правилния подбор на педагогическите кадри. В началото бе трудно. Голяма, студена сграда. Но учениците бяха мотивирани, носеха награди, печелеха олимпиади. После, през 2005г., сменихме дограмата. През 2008г. започна въвеждането на делегираните бюджети. Сградата стана по-приветлива. С усилената работа на всички привлякохме много нови ученици (от 880 през 1998.г до 1205- днес).

Не мога да не спомена и градивната конкуренция на Първо основно училище „Христо Ботев“. В гимназиален етап при нас пристигат много добре подготвени ученици от тази институция. Аплодисменти и за тях! Днес Първа гимназия продължава да бъде търсено и престижно училище с извоюван авторитет. Така предавам училището. Безспорно, директорът е ключова фигура и определя визията на институцията. Ако той не е екипен играч, няма да има успехи. Благодаря на целия персонал за екипната работа и подкрепа! Да поведем училището напред! Вие сте учители по призвание. Вдъхновители! Нашата професия е най-прекрасната. Пожелавам дълги години да се радвате на любовта на Вашите възпитаници! Бъдете смели! Желая Ви успех!

Обръщам се към г-жа Петранка Ангелова, която прие отговорността да поведе училището. С нея работим дълги години заедно и имаме обща визия. Директорът трябва да бъде визионер. Тя е една от екипа. Усещам спокойствие. Много успехи на г-жа Петранка Ангелова и цялото училище!

Последваха прощалните подаръци (уникална картина на училището от Румен Райнов), поздравителни адреси от Димитър Алексиев (директор на Първо основно училище „Христо Ботев“) и професионалните учещи общности по български език, математика, информатика, история и география, чужди езици, учители от начален етап и подкрепа за личностно развитие, физкултура, изкуства…

В шеговит стил водещата Даниела Стойкова ( ст. учител по немски език) връчи подписаната от „министъра на образованието“ „молба от г-жа Зафирова“ за безкраен платен отпуск по чл.155 (на г-н Зафиров), с уговорката, че отпускът ще бъде прекаран на околосветско пътешествие.

В същия весел дух дегизираният пощальон (г-жа Десислава Димова) с велосипед и тромба връчи голям плик с разпечатки от ФБ-постове по случай пенсионирането на г-жа Зафирова. Почерпката бе приготвена и аранжирана от г-жа Елена Радева. За финал г-жа Ивалина Райкова изпълни песента на Александър Бръзицов „По никое време“ и ни накара да се замислим „Изтекло ли е времето или не е дошло?“

В Индия е известен един духовен закон: „Човекът, който пристига, е правилният човек.“ Никой не влиза в живота ни случайно. Всички, които взаимодействат с нас, са тук, за да ни накарат да се учим и да продължим напред.

„Когато едната врата се затваря, отваря се друга!“ ( това не беше ли дефиниция за трабант?) Пожелавам на г-жа Зафирова и нейното семейство с международни измерения много сила за живот, красиви споделени мигове в „Мерцедеса на щастието“ и късмет в новите начинания! Най-интересното предстои! Ето едни от най-забележителните поздравления:

Здраве и щастливо бъдеще с нови предизвикателства! (Росина Инджева)

Винаги в сърцето ми! (Марияна Боянова)

Госпожо Зафирова, благодарна съм, че бях част от екипа Ви! За мен Вие сте пример за всеотдаен ръководител, широко скроен човек, отворен към всички новости. Никога няма да забравя доверието, което ми гласувахте и подкрепата. Пожелавам Ви щастливи години, много пътешествия и прекрасни моменти с любимите хора. И дано пак имаме такива незабравими случайни срещи в планината. (Десислава Димова)

Даниела Стойкова:

С БЪДНАТА

Е КСПЕРИМЕНТИРАЩА

В ЕЛИКОДУШНА

Д АЛНОВИДНА

А КТИВНА

Л ЮБОЗНАТЕЛНА

И НТЕЛИГЕНТНА

Н ЕПОВТОРИМА

А РИСТОКРАТИЧНА

З АРАЗЯВАЩА

А ВАНТЮРИСТИЧНА

Ф АНТАСТИЧНА

И ДЕЙНА

Р АБОТЛИВА

О БИЧАЩА И ОТДАДЕНА

В ДЪХНОВЯВАЩА

А КАДЕМИЧНА

За 22 години заедно това са част от прилагателните, с които мога да те опиша. Благодаря за всичко, за подкрепата в личен и професионален план, за предоставените възможности, за моето израстване като учител. Без теб нямаше да съм това, което съм. Пожелавам ти здраве и прекрасни мигове със семейството! Наслаждавай се на живота в пълния му блясък. Ще липсваш много! Обичам те!