Дали лудостта търпи обхвати, или не, това е достояние само и единствено на Провидението. Безспорен, обаче, е фактът, че тя витае като безмълвен гост из въздуха, който всеки ден полива с имагинерна мощ посърналите ни от вина и изтощение аутсайдерски дробове. Истината е, че лудостта винаги е била редом с нас. Паразитирала е при всеки удобен случай, като сладко вино, което те омайва и отнася в мечтаната, но не и реална действителност. А ние "завалиите", сме я очаквали, като гостоприемни домакини, поили сме я, хранели сме я, пречиствали сме я, ако искате дори, така че да замажем черните си и алчни желания с прясната, бяла вар на хищническото милосърдие. Дали сме "пилатовци"? Въпросът е реторичен... Самото "дали" носи отговора в утробата си!

А някога беше друго... Някога сред горските палати на България живееха онези диви, неопитомени птици, които съумяха да бъдат и пчели, и цветя едновременно... И не им беше никак  мъчно да вършат тази незаплатена работа! Жалко… защото не осъзнаваха, че сами подрязват крилете си и изсмукват прашеца от устните си, за да го влеят в слепите некролози на отдавна умрелите комични персонажи на едно ято, забравило идеалите си, а заедно с това и вярата в устойчивостта на кошерите, които едва съумяваше да подкрепи с разядени от дървеници пръчки… А тези пръчки бяха така бащински пазени, сътворени от свилено-непорочната любов към земята, в която витаеха. Имаше го и онова сладко, парливо очакване за предстоящи плодове и богата реколта. Тъжно е да отбележа, обаче, че жизненият им път съвсем не беше за завиждане! Сланата на егоизма и неблагодарността ги заля, като арктически циклон и те изсъхнаха преди дори да бъдат обсипани с пролетните пъпки на Свободата. Нея я имаше, но каква полза, щом същото това „честито” ято прокле саможертвата на отците си! А после бавно се потопи в огнената геена на „невинното” спокойствие…

         Войводи е имало, има и пак ще има! – казват хората от малцинството, наречено „Патриоти”. За едни Левски, Ботев и Огнянов, любимецът на Вазов, са луди шизофреници. Други пък са покрили имената им с праха от модернизираното бъдеще - някъде там в сърцата си, ако изобщо имат такива… Трети, шепа стари мравки без поколение, ги боготворят и закичват с ореол тези недостижими пантеони на българската история. На втория клас не смятам дори да обърна внимание, защото както се казва: И в лъжата има доза истина! А защо и това твърдение да не е покрит с мухъл диамант, дешифриращ йероглифите на тайно завещание? И наистина… Ако не бяха луди, щяха ли тези български ангели-апостоли да постъпят по същия начин и като същински наивници да умрат за каузата - да осигурят светло бъдеще за усъвършенствалите се клонинги на Юда? „Нямало е как да го знаят…” - ще кажат много от вас. Защо?! След като и през своя житейски път са се спъвали в бурените, закърпили плодовете на собствените им братя… А оттук - нима Левски не е знаел кой е предателят му? Повярвайте - осъзнавал го е повече от всеки друг! И въпреки всичко е замълчал с единствената мисъл да размени живота си, за да „изкупи” бъдещето на ближния! А колко ли още като него има, за които дори и не предполагаме… И все луди! Аз съм от „третите”, както казах, затова искам да запазя порутените основи на нашата същност. „Накъде повече - то не останаха и основи!” – ще се обади вашата язвителна национална гордост. Аз пък ще ви кажа, че ги има! Та нали мравката е най-тежкотоварното добиче, колкото и миниатюрна и незабележима да е в нашето ежедневие?! Ама я тъпчем, нали? Защото „не” я виждаме… Ама какво от това, аз пак ще съм мравка! Стъпквайте, тровете, измъчвайте, убивайте - как ще изтриете останките от светлите образи на нашето славно минало? Със забравата ли?! Да, ама не! Господ не забравя, господа! Той не ни дели, за разлика от нас самите! И във всеки случай - Той не е отцеругател и осквернител! Ако нямате криво копче свян - гордейте се със себе си! Даже и поклон си заслужихте! Поставихте рекорд на Гинес за най-отракано племе предатели! Абе, нали е модерно - другото не е от значение! А сега слагайте марковите дънки и си обирайте партакешите - отивайте в Неандарталия да ближете краката на южните си събратя и да им показвате нови танцови стъпки в изкуството, наречено „кючек”! Кой знае - може да ви дадат роля в някоя нова турска „теленовела”…