Объркани мисли на объркан човек в объркана държава
ОБЪРКАНИ МИСЛИ НА ОБЪРКАН ЧОВЕК В ОБЪРКАНА ДЪРЖАВА
Каръци сме, братя мои, и безкрайни неудачници. Откак сме се родили, та чак и до края ни ще отиде. Кой каквото и да стори – ние сме виновни. „Всеки народ – викат някои неуспели – си заслужава хомота.” Ами вие, питам се, от кой народ сте, че за вас няма хомот? И ако сте от нашия, що ви е еня? Ние си го влачим. Свикнали сме от векове. И не е само заради турското. И заради нашето.
Какво става след така нареченото Освобождение?
Дребни душици започнаха да мечтаят Велика България, а Великите Българи
бяха мигом забравени.
Но имаше живи свидетели на всичките тия циркове и бяха още будни. Дядо Вазов издигна силен глас с „Епопея на забравените”, с „Българийо, за тебе те умряха, Захари със „Записките”.
Велика България! – мечтата на Александър Батенберг, на Фердинанд и Борис ІІІ Сакскобурготски, на На Димитров, Коларов, Червенков и Живков Съветски. А след 1989 година – майко мила! Велика България по Европейски, Щатски и всякакви –ски, които са свързани с пари и лешоядство. „Еничери шетат, мила мамо”, се казваше в една народна песен. Мародери шетат вече от няколко десетилетия...
Особено по време на избори.
Но аз с годините изглежда съм и помъдрял, което си е цяло събитие за безкласови хора като мен. Всъщност и безгласови, бездуховни вече и физически проядени. И се питам: „Абе защо, аджеба, след 9.9.44-а най-калпавите партизани станаха най-върлите управници? Защо най-върлите управници станаха най-калпавите държавници? А след това най-необузданите атеисти започнаха да палят свещи и да се молят в църквите, да се кръстят, заобичаха имотите, царя (извинявам се, че не го пиша с главна буква, но цар на република ми се струва, че е, най-малкото, порнографско), банките и, забележете, мафията? Те си я създадоха, за да ги пази. От кого ли? От нас. А кои сме ние? Избирателите им.
Представяте ли си, братя мои, ние имаме свещеното право да избираме палачите си?! Ние сме гладиаторите, които се избиват помежду си. Понякога заради коричка хляб, понякога заради междата. Все за неща, които не си струват.
Иска ми се обаче да споделя някои мисли за проглушаващата врява около инфраструктурата. Наистина е хубаво и належащо да се запълнят дупките по пътищата, но защо с цената на милионите празни гърла и умове? Всички до-, сега- и следдемократични тирани са се стремили към това.
Една дълга агония на един напук неумиращ народ.
Но, тъй като аз съм прост и неуспешен чиляк, продължавам да питам. Кой ще върви по този излъскан асфалт? Една обидена и поругана нация ли? Без дух, без спомен за минало, болна и сляпа, и хрома? И гладна за мъст, защото носи на гърба си една тлъста и охранена олигархия?
Аз повече няма да нося греховете ви! Искам да хвърля оковите и да заживея просто без вас! И макар че свикнах да съществувам без Държава – бих искал като истински човек в Родината си да умра!
© Ангел Веселинов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Болезнено, истинско и ранимо ,,ние имаме свещеното право да избираме палачите си''. Поздрав сърдечен, Ангел!
-
Безкласови,безгласови,бездуховни,без...,но с Родина!Поздрави!
-
С поздрави за будната позиция!
-
"Аз повече няма да нося греховете ви!"
Харесах това изречение,защото звучи като призив към "напук неумиращите"!
Дано го прочетат повече хора!
Поздрав,Ачо! -
......Една дълга агония на един напук неумиращ народ.
Поздрав, Приятелю!!! -
"Мародери шетат вече от няколко десетилетия...
Особено по време на избори."
Сякаш си е все едно и също от времето на Алеко Константинов, та до наши дни...
"Аз повече няма да нося греховете ви! Искам да хвърля оковите и да заживея просто без вас! И макар че свикнах да съществувам без Държава – бих искал като истински човек в Родината си да умра!"
Стискам ти ръката с уважение за позицията, будни човече!
-
Твърде болезнени мисли поражда статията ти, Ачо! Обичаме родината, но мразим държавата... Защо ли се косим, когато сами си я моделираме? Няма как да намерим друг виновник за собствената си съдба обаче!
-
Изтормозен, обеднял, обезверен народ. Безнадеждната борба за оцеляване го натиква в отчаянието и изпива силите му. От отчаянието до бездуховността е стъпчица. Всички свикнахме с бездържавието и изглежда, в това е проблема - че свикнахме...
А той асфалта не е за нас и него за чужденците, че да не се излагаме..
Поздрав за позицията, Ачо!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Мародери шетат вече от няколко десетилетия...