Ние и света - част 6.5.
От пубертета до зрелостта – довършителните работи по изграждане на личността
През този период става прехода от детството към зрелостта и от учението към труда като основна дейност. Образователната система ангажира децата основно в учение, но правилното е в този период да се изгради и оформи цялостно личността – включително уменията за труд, усвояване на професия и т.н. Бурните промени във физиката, психиката и социалния статус правят децата много нестабилни и поддаващи се на влияния. Обществото им дава все повече права – право да имат лични документи, да учат в самостоятелна или задочна форма на обучение, да работят, да управляват МПС, да гласуват и др. Но по-важното за тяхното развитие са други права, които им се дават в дома и личния живот: право да излизат самостоятелно от дома и да си избират приятели и компания, право да създават интимни връзки, право да употребяват цигари, алкохол... Ако родителите не са спечелили доверието и приятелството на децата си преди този период, сега ще ги изгубят съвсем. Младежите са критични, непокорни, имат за всичко свое мнение и своя воля, остро се конфронтират с родителите – с техните възгледи, ценности, изисквания и правила. Младежите са много идеалистични и ентусиазирано се впускат в приключения и предизвикателни начинания. Тези и много други фактори оказват силен натиск върху младежите за да вършат грешни неща и да действат самонадеяно и независимо от родителите си. Родителите като цяло се съобразяват с обществените нагласи, които оправдават и дават право на младежите да се отдават на удоволствие, пороци, компании, алкохол, секс и т.н.
Така, според обществото, човек взема най-доброто от живота и докато е млад, трябва да вземе колкото може повече от всички удоволствия, без да се съобразява с другите хора, включително със съветите и волята на своите родители.
Абитуриентски и абсолвентски балове
Изглежда принципа на тези мероприятия е родителите да дадат колкото се може повече пари и съдействие, за да се покаже детето им пред другите и да не остане „по-назад“, а младежите да извършат колкото може повече буйни веселби и крайни постъпки, за да им останат за спомен като най-велик момент в живота, за който ще си спомнят и ще бъдат щастливи, че са имали. Това е своеобразен върховен израз на възглед за живота, според който човек е пълноценен и щастлив, когато консумира максимално удоволствия и свобода. Яж, пий, весели се и да не ти пука от нищо – това ще ти остане. Бих могъл с едно изречение да обобщя този възглед с „щастието на егоиста”. Всички достойни личности, останали с делата си в историята като добър пример са живели на обратния принцип: щастието не е да вземаш, а да даваш; щастието е не само да служиш на себе си, а да се посветиш на благото и успеха на другите около теб.
Обществото дава свобода на младежите да се отдават на удоволствия, на себе изтъкване, на себе угаждане, на вършене каквото искат без да се съобразяват с нищо. Ако един спортист се готви за състезание и следва този начин на действие, ще има ли успех? Ако един ученик кандидатства за приемане в учебно заведение и постъпва по този начин, ще се представи ли по най-достойния начин? Всички знаят, че за да има високи постижения в която и да е област на живота е нужна дисциплина, себе владение, себеотрицание, спазване на правилата за най-добри резултати. Младите хора им предстои състезанието на живота, изпитите на живота, борбите на живота – това не са незначителни неща – успеха или провала означават много! Точно за това им е нужно в тяхната подготовка да проявяват много себе владение и внимание, за да не допускат грешки и да постигнат най-доброто, на което са способни.
Младежите трябва да съхранят и развият оптимално всички сили и способности на тялото, ума и духа си. В живота ще имат нужда от здраве и енергия, с които да устоят в трудните моменти, без да се пречупят; за да победят, а не да са победени. Всеки има някакъв „дълбок резерв“ от жизнена енергия, от която организма черпи в най-трудните моменти. Този специален резерв е ограничен по количество и трудно или невъзможен за възстановяване. Когато младите хора се отдават на невъздържано и вредно за здравето ядене и пиене, късно лягане и липса на сън, нередовен живот, пушене и вредни навици, те черпят от своя дълбок резерв и мислят, че са железни и ще бъде все така, или че е нормално да живеят както всички други. Но когато дойдат трудностите и борбите на живота, те ще почувстват остро колко имат нужда от повече сили и здраве. Но тъй като са изчерпили и намалили своя дълбок резерв, тяхното физическо, психическо и духовно здраве започват да се рушат и те се провалят и понасят загуби в живота. Когато натежат отговорностите и задълженията, и семейните и служебните ангажименти изискват цялото ти време, сили и способности, тогава разбираш, че нямаш възможност да захвърлиш всичко и да си дадеш почивката, от която имаш нужда. Живота е като война, в която слабите, глупавите, неспособните, невнимателните, мързеливите, болните, неадекватните биват победени и унищожени. За човека всяко добро се постига с борба и себеотрицание, а оставиш ли се на течението, търсиш ли лесното и приятното, потъваш в злото. Колко важно е тогава в младостта да не се следват популярните нагласи, а да се съхранят и развият всички сили и способности до най-висока степен!
Младостта е сеитбата на живота, периода, в който се определят резултатите и постиженията на личността. Към четиридесетте години човек вече почти не може да сее нови неща в живота и започва да жъне, каквото е посял. Тогава е вече късно да се поправят направените грешки и е невъзможно да се върнат пропуснатите възможности. Тогава, ако човек в младостта си е живял неразумно и безотговорно, плодовете няма да го направят удоволетворен и щастлив. С разбито или влошено здраве, с неуредено или не удоволетворяващо семейно положение, с неудоволетворяваща професия и обществен статут, с неудоволетворяващи взаимоотношения с най-близките хора – такива са плодовете на днешното общество. Колко различни биха могли да бъдат нещата, ако техните родители и цялото общество им даваха правилен и достоен пример и отношение! Само си представете какво би било младото поколение да бъде от отговорни, сериозни, работливи, честни, почтителни и доброжелателни хора, с високи идеали, с големи способности, с благородни качества и поведение. Би ли могло да има нещо по-добро и по-важно за нашето бъдеще от това? Тогава защо да не направим необходимото, за да постигнем тази цел?! Нека не чакаме другите да почнат първи и да преобразят обществото – това може никога да не се случи. Вие бъдете първи, вашите младежи нека бъдат пример за другите! Аз не искам моите деца да станат според обичаите днес. Ще направя всичко, което зависи от мен, за да бъдат такива, каквито могат да бъдат, което е най-доброто за тях, което ще ги направи полезни, пълноценни и щастливи личности.
Човешките права и свободи днес са повече инструмент за вършене на зло, отколкото за добро. Използват се користно за политически и икономически интереси във вреда на правото. Един елементарен пример е тютюнопушенето – вече достатъчно познато и доказало своята вредност за здравето и личността. Въпреки всички доказателства и здравия разум пушачите отстояват правото си да пушат на обществени места и протестират против ограниченията срещу тютюнопушенето. Те се позовават на правото на личен избор и свобода, което им се отнемало с тези ограничения. Има ли някъде по света право да вършиш зло, да вредиш на другите? „Аз вредя само на себе си“ – не, никой не живее и не умира само за себе си, всеки влияе и е отговорен за постъпките и избора си. Право да живееш неправилно е абсурдно и противоречиво. Всеки го разбира, дори самите пушачи, че вършат нещо нередно, но използват широкото разпространение и подкрепа на пушенето в обществото, за да налагат своето „право“ в противоречие с правото. Истината по въпроса е, че свободата не може без правилата и правата не могат без отговорностите. Всяко нарушение на баланса между тях е вредно. Свобода без правила е свободия и анархия, правила без свобода е тирания и робство. Права без отговорности са зелена улица за себелюбието и гордостта, отговорности без права са несправедливи и нечестни. Морала е механизма, който регулира този баланс. Чрез вършене и отстояване на правото човек издига морала си, а чрез вършене и отстояване на грешното го принизява и изопачава. И така, младите хора и цялото общество трябва да се съобразяват, че не могат да имат само права и свободи, без да носят съответните задължения и отговорности. Мнозина искат привилегиите на секса например, но без отговорностите за семейство и деца – това не е право и не трябва да се позволява. Човек е свободен в рамките на правото, а не в нарушаването му; има права, когато е отговорен и си изпълнява задълженията. Да се яде и пие, без оглед на отговорността за здравето е грешно. Да се пропилява скъпоценното време в празни, безмислени и нискостойностни занимания е безотговорност спрямо собствената личност, спрямо близките хора и цялото общество.
В руското стихотворение-песен „Не думай о секундах свысока“ се изтъква стойността на времето (превод с малки мои вариации):
Не гледай с пренебрежение на секундите
Ще дойде време, сам ще разбереш, навярно:
Те свистят като куршуми на война –
Мигове, мигове, мигове…
От миговете се градят годините
Дори столетията се градят със тях;
И аз не разбирам понякога
Причините и значението им.
Всеки миг има своя смисъл,
Свое призвание, своя отговорност.
Миговете раздават на един – позор,
На друг – безславие, а на друг – безсмъртие!
От малки мигове е изтъкан дъжда –
Текат като вода обикновена от небето.
И ти понякога почти половин живот очакваш
Кога ще дойде той – твоят МИГ (на твоята равносметка в края).
Ще дойде той, голям като глътка,
Глътка вода в летния зной.
И тъй, трябва просто да помниш дълга -
От първия миг до последния!
Кой може да пресметне стойността на времето? Кой може да прецени стойността на изгубените възможности, да разбере значението на малките настоящи неща и задължения? Господи, моля да ни събудиш за нашата отговорност! Тези малки мигове, тъй лесно пропилявани в безсмислени и безполезни занимания, могат да се използват като скъпоценни възможности да станем по-добри, по-мъдри и по-способни, да извършим някакво добро. В борбата на живота, която по-скоро прилича на война, всеки миг има своето значение, призвание и отговорност! Хиляди и милиони вървят небрежно или преследвайки недостойни цели! Когато годините и живота отминат и възможностите за доброто са пропуснати, човек може да осъзнае истината, но ще бъде дълбоко нещастен от постигнатото от него. Ако се следва дълга всеки миг от живота, това ще произведе един достоен характер и живот, от който после няма да се срамуваме и няма да съжаляваме. Времето и живота са безценни и се дават само веднъж – затова нека да ги използваме по най-добрия начин!
Тъй като младите хора остро чувстват безсмислието и ниската стойност на своя живот и на своето бъдеще, те се отдават на буйни изблици на веселие и на жалки изхвърляния и показ. „Хайде да избухнем, да отхвърлим всеки контрол и задръжки, всичко, което ни потиска и тормози!“ Една популярна българска песен изразява този ужас от потискащата действителност и копнежът да се намери спасение и отдушник в нещо – жена, осъзнаваща как младостта си отива, както и всичко, което иска и харесва, казва на мъжа си: "живота си отива, хайде да направим нещо откачено и младежко, докато го можем още, „мини на червено; да влезем в бара и да се напием, да се сбиеш с другите мъже заради мен!...“ Те разбират, че всичко това е нищожно и краткотрайно, но не знаят кое може да направи живота им ценен и удовлетворящ. Следват популярните възгледи, защото не познават нещо по-добро. Колко жалко, колко жалко! Това е всичко, което обществото ни може да им даде - малко шум, малко пари, малко цигари, малко възбуда – и нищо повече! От тук нататък свободата и удоволствията ще намаляват все повече и повече, а задълженията и проблемите ще се увеличават все повече и повече, докато от тяхното „щастие и смисъл на живота“ не остане нищо. Нашите младежи не знаят кое е смисъла и стойността на живота, защото не са го виждали в своите родители и в околните. Колко ясно се вижда суетата и фалша на съвременното общество, уви! Готови ли са тези младежи да работят съвестно и упорито, да създадат здрави и щастливи семейства – не, не! Те искат само да вземат от живота – колкото може повече. Не са се научили да дават, защото не са се научили да обичат; не са се научили да обичат, защото не са били истински обичани. Виждали са през целия си живот навсякъде себелюбие и фалш – в какво да вярват ?! "Ама ние обичаме децата си - всичко правим за тях!" - казват родителите и обществото. Обичаме ли децата си, когато им позволяваме да живеят безцелно и себелюбиво? Обичаме ли децата си, когато знаем, че могат да се напият и да направят катастрофа или престъпление, или случаен секс, но пак ги пускаме да отидат? Обичаме ли децата си, когато не им даваме пример, който могат да следват безопасно и да успеят в живота? Обичаме ли децата си, когато сме пропуснали да спечелим тяхното доверие и уважение към нас и към добрите ценности?
Ако обичаме младежите си, ще им даваме пример на смислен и достоен живот. И тогава, когато го оценят, те ще уважават думите и съветите ни. Ще се доверяват на преценката ни и ще бъдат предпазени от сериозни грешки в живота. Ценните качества на младежите трябва да се използват за вършене на стойностни неща и за постигане на добри цели. Нека тяхната критичност да се насочи към недостатъците в самите тях и в обществото ни, за да се борят за поправянето им. Нека техния идеализъм да послужи да възприемат благородни и възвишени принципи и цели в живота си. Нека техния ентусиазъм и готовност за предизвикателства да се впрегнат в служба на благородна кауза – благотворителност и общественополезни дейности. Нека тяхната отзивчивост и дружелюбност да стоплят майчиното и бащиното сърце, като протягат с желание ръка да помогнат и да радват уморените и отрудени родители. Нека техните остри и неуморими умове да усвояват нови и нови знания за живота. Нека техните силни ръце да се каляват в труд и професии, за да стават все по-сръчни и способни. Тогава не биха имали време, нито желание да пропиляват дните и годините си в лентяйство, ходене на срещи, компании и гуляи. Тогава биха разбрали, че здравето им и живота им не са техни – те са богатство, което трябва разумно и икономично да съхраняват за годините на борба с живота занапред. Виждал съм такива младежи и съм щастлив, че ги има! Блазе на родителите им! Блазе на семействата им!
Сигурен съм, че няма човек, на когото да не трепне сърцето от мисълта, че може неговите деца да бъдат такива. Това не е въпрос на късмет или случайно стечение на обстоятелствата. Може де се постигне само с безрезервна и себеотрицателна любов към децата, осъществена в живот, посветен за тяхното истинско израстване и успех в живота.
Ще завърша тази част с една песен-послание към всички, които искат да създадат и да имат щастливо и добро семейство (руския оригинал е „Мимо текла, текла река“):
Някъде там тече река
Облаци плуват в небеса
Върви един човек по пътя си нелек
И си мечтае за дома
Пълен с дечица и с жена
За дом уютен и красив – вечно щастлив!
Щом умори се, пак запя
Своята песничка една
Песен за своята мечта – за любовта.
Знаем, домът не се гради
С мебели скъпи и с пари;
Със кариера и престиж
Дом не градиш!
Ще имам дом, щом съм решен
В него да влагам ден след ден
Цялото си сърце и целия живот
И моят дом ще съградя
Ако над всеки нежно бдя
И зло в сърцето не държа – само любов!
Край на част шеста
© Александър Ценов Все права защищены