Париж - градът на мечтите... и празните портфейли 

•  
  •  Трееман22 & Порто компаня на лятна визита с Лондонския Евростар

Този август  ме бе обхванала всеобща скука и тежка форма на нихилизьм, затова и реших да разнообразя нещата с кратка визита до Париж. Страната на жабо&охлюво ядци, дьлгокраките жени и мьже, и вечно намусените и надменни лица, най-миризливото сирене и улици. Бил съм там и преди, но това пьтуване бе предвидено да бъде в лукса, който би поставил моето недозакьрпено финансово положение в криза, от която и на опитни банкери биха побелели косите.Уви, отегчението ни довежда до тежки престъпления.
И наистина, в следобеда, след тежък работен ден, аз се отправих към гарата, готов да пръсна за каквото душата поиска (както се полага на почивка). Там ме очакваха пре-скьпи палачинки - сервирани с  бодра усмивка, шампанско и пушена сьомга - сервирано с широка усмивка  и инфарктна сметка, сервирана с мазна усмивка  и с комплименти от заведението. Грабвам безплатната клечка за зъби, плащам и уверен в силата на парите да поставят усмивки по лицата на хората, се качвам на влака, за да тествам тази ми хипотеза и от другата страна на Ла Манша.
 Учудващо влаковете днес са способни да се конкурират със самолетни компании по скорост и цена (поне със скъпите и бавни компании), след два часа път се оказах в Центъра на Париж, докато останалите от скромната ни група още се мотаха в  летището Де Гол на час път от мен.
Последва среща, енерго-подхранващо ядене и пиене и бяхме готови да покажем на френците що за неподготвени туристи можем да бъдем.
Нито един не говореше френски или пък имаше елементарни навигационни умения. Ако не познавахте ината ни, бихте си казали, че ни е спукана работата. Хаха! Пролет пукна - ние не!
Смело напред... но... къде е това напред? Решихме да питаме един французин за посоки, но това бе последвано от учудващ отговор с перфектен Оксфордски акцент: Извинете  ме, но за съжаление не зная ни дума на английски. Колко изключително добре оттренирана реплика, помислих си аз.
Отписали да търсим гостоприемство тук, се екипираме с карти, търпение откъм горепосочената любезност и много пари, след като открихме, че  сготвена храна беше на сконфузващо високи френски цени дори в ресторантите Макдоналдс.
Лукса, за който мечтаех, се изрази в набързо скалъпени сандвичи в хотелската ни стая, изядени на крак. Сбогом, печено пиленце в собствен сос, сбогом, френско отлежало винце, сбогом, широки мазни усмивки. Ще мога да си ви позволя в някой друг живот, прероден като наследник на богат чичо или  арабски шейх... но пък тогава бих ли ял едно просто пиле. Бляккк, мерси, мосю.
Забелязах, че французите са усъвършенствали много неща, някои от които са способността да ти лазят по нервите до адреналинно-покачващи нива, ала не позволихме това да развали нашата малка ваканция и им бихме по една майна на португало-английски, дори и когато ни взеха пари за иначе безплатен билет за Лувър, или когато отказаха да ни обслужат, докато си говорят по мобифона иззад тезгяха, да използват първата възможност да ни прецакат с цената, или да ни посочат в грешната посока.
Но не бива да бъда черноглед и трябва да отбележа, че има много приятни общолюбиви хора в Париж. Разбира се, те почти не са французи и парламентът скоро ще гласува да постави имената им в книгата на изчезващите животни, а опозицията иска те да бьдат порицани публично.
След дълбоко размишление мога да констатирам, че има и други позитивни неща в този Париж.
  Забележителност след забележителност се убеждавахме в богатите ресурси на тази държава, в уменията им да рисуват, чертаят, строят и творят, а където това не се получава, да правят ароматно вино.
Всички говорят колко изискан вкус имат в тази европейска столица, колко елегантни могат да бъдат.
И наистина външният вид вьв Франция се цени високо, дори президентшата е супер модел, а самият президент получи пристъп това лято в стремежа си да бъде в добра форма.
Но нещо не съответства тук на всичкия този разкошен  стил,  не съвпадаха също така разкошни маниери и такт, малко като да откриеш червей в примамващо лъскава ябълка. Много кофти!
И така аз доста разколебан кое надделява, дали факта, че те са сьздали тези невероятни неща, тези айфелови кули на френското изкуство, за които цял свят говори. Или факта, че това червейче е изглозгал моралния скелет  на френското общество.
Замислен, отпивайки последните  глътки от френското горчиво вино във влака ми, реших, че е добре да оставя Франция засега, поне докато открият, че истинската красота е отвътре.