Много от печатните популярни издания у нас се използват за уреждане на лични сметки и отношения между олигарси и хора на изкуството. Поместените в тях клюки и слухове  имат за цел да сринат и опорочат в емоционално отношение определени  личности. Т.н. ,,жълтини”, някои от които с определено политически или личностен характер, са подхвърляни на масовия читател и зрител  като стръв и уж за развлечение, но имат за цел да унижат и опорочат определен  за мишена човек.

 Гнусотиите, които плъзват и произлизат от това, постепенно завладяват и популярни телевизии и дори и електронни медии. Интересното е, че под скверните творчески напъни липсва посочен автор и в повечето случаи той е анонимен. Това ме навежда на мисълта, че са дело на цели екипи,  а не на определен човек, обединени от целта да оплюят набелязаната личност.

 Ако всичко свършваше дотук и нямаше последици от цялата тази помия, бих отбелязала, че тези брътвежи са със забавна цел и отчаяните ми стремежи да си обясня ставащото в България са напразни.

 Лошото е, че лавината от гнусотии има отрицателно въздействие и върху близки и

познати на обруганото лице, пък било то от етажите на властта, от т. нар. творчески

и медиен елит или обикновен трудещ се човек, оказали се в полезрението на т. нар.

автори. Освен изброеното дотук,  всичко това създава отрицателен и гротеск имидж

на страната ни по света и това е причина за лошото политическо отношение  на други

държави към нашата. Също така има влияние върху вложенията в държавата, което от своя страна води до дисбаланс и агресия в цялото ни общество.