Много е писано по проблемите на здравеопазването. Обикновено пишещите са известни светила в медицинската наука. Но тези проблеми изглеждат по един начин от високото и уютно бюро на доцента и по коренно различен начин през очите на калния и небръснат селски фелдшер, който винаги е на предната линия в борбата за опазването на човешкия живот. Ако искате да узнаете и тази гледна точка – моля, дочетете този материал.

       Всъщност, за да бъда справедлив, трябва да кажа, че не ГЕРБ бяха тези, които въведоха тази идиотска здравна система. Въведоха я предишните правителства от 2000 година насам, като всяко от тях даваше своя принос, за да става тя все по-нефункционираща. Очаквахме от новите управляващи да осъзнаят това и нещата да тръгнат в друга посока. Стана обаче обратното – „експертите” на ГЕРБ в момента нанасят своя смъртоносен удар – чрез орязване на парите за здравеопазване, закриване на болници и бюрократизиране на системата.

В момента в България здравеопазване няма.

       Работата на лекаря се свежда до производството на огромни купища хартия, която после щателно проверява за „липсващи атрибути”, след което с часове наред разпределя в различни папки. Лекарят няма никаква мотивация за работа, защото: Първо – медицинският труд е най-ниско платената дейност въпреки високата квалификация, голямата отговорност и натоварването на предела на човешките възможности. Поради ниското заплащане докторът е принуден да работи още на 2-3 места и сутрин да влиза в кабинета си недоспал. Второ – българският лекар е най-безправният труженик. Навсякъде се тръби за правата на пациента, но за правата на медицинския работник и дума не се обелва. Всеки може да те обиди, напсува, да те хване за гушата. Недобросъвестен пациент може да те разиграва цяла нощ – да пропътуваш заради него 50 км и като се прибереш, да те вика отново. И ти си длъжен винаги да даваш най-доброто от себе си!

       Българският лекар има два смъртни врага – здравната каса и пациента. Здравната каса – защото всеки ден го отрупва с бумащина и му измисля все нови и нови взаимно отричащи се разпоредби, с единствената цел да си вземе обратно под формата на глоби всички пари, които му е превела. Пациентът – защото идва да го занимава с проблемите си точно тогава, когато лекарят не е в състояние да реши сам собствените си проблеми...

За селско здравеопазване въобще не може да се говори.

       Преди „реформата” всяко село си имаше фелдшер. Фелдшерът беше един уникален индивид, който не можеше да се сравни с никой друг медицински специалист. Защото беше съчетание между всички съществуващи специалисти, взети заедно. Той беше и лекар, и медицинска сестра, и рехабилитатор, и психолог, и фармаколог, и знахар... плюс шофьор, монтьор, ел. техник, водопроводчик и всичко, за което можете да се досетите. За съжаление преди 15 години някакъв идиотски мозък реши, че българските села нямат нужда от фелдшери, и фелдшерското образование беше закрито!

       Аз съм един от малкото останали фелдшери в България. Обслужвам пет села. По-правилно е да се каже „отбивам номера в пет села”, защото за два часа седмично прегледи ли да правя, домашни посещения ли, имунизации на децата ли, здравни беседи ли да изнасям? Ето защо започнаха епидемии сред циганското население – защото поради ограниченото време децата трудно могат да бъдат намерени и  много имунизации се пропускат. Но хората и на това са доволни – по-добре малко, отколкото нищо!

Закриването на болници е престъпление!

       Точно тук най-добре проличава сталинският маниер на управление на ГЕРБ и новата тройна коалиция: „Има болница – има проблем, няма болница – няма проблем!” Пред болниците се поставят неосъществими изисквания – само и само да се докаже, че нямат право на съществуване! Или, ако обобщим: „Има болен човек – има проблем, няма болен човек – няма проблем! Трябва да се направи така, че болният да умре – така той веднъж завинаги ще престане да бъде проблем за здравеопазването и за себе си.”  Звучи ви твърде цинично, но точно това става в момента в България! Наскоро някакъв деец на БСП се беше изцепил: „Защо да лекуваме онкоболните? Те така и така ще умрат.” Виждате, че подходът към нуждаещия се от медицинска помощ въобще не се е променил. Аз посещавам много стари и тежко болни хора по домовете им. Почти всеки от тях се нуждае от провеждане на инжекционен курс, но аз не мога да го проведа, защото ходя в селото веднъж седмично. Затова ги пращам в болница. Но сега, когато се закриват легла, отделения и дори цели болници – тези болни остават на произвола на съдбата! Преди „реформата” един пациент с пневмония се лекуваше за 14-18 дни. Толкова ли е напреднала медицината, че сега на петия ден го изписват?

Здравната каса е паразитна, репресивна и крадлива институция.

       Наскоро излезе съвсем официална информация, че половин милиард лева от парите на здравната каса липсват. Никой не може да каже къде са и което е още по лошо – никой не ги търси! Ако тази сума се раздели на броя осигурени лица – ще видите каква голяма сума е измъкната от джоба на всеки един от нас! За какво ни е такава крадлива институция? И въобще – за какво ни е посредник между Министерството на здравеопазването и лекаря? В Конституцията е записано, че грижата за болните хора е задължение на държавата. Значи министерството трябва да се заеме със задълженията си, а не да възлага това на некомпетентни и компрометирани посредници! Но това е може би по-малкият проблем. По-големият са униженията и безкрайните разтакавания, на които са подложени всеки ден лекарите от страна на Здравната каса! Знам лично няколко случая, когато служители на Касата идват на „проверка” и казват на лекаря: „Дошли сме да те глобим. И за да не ти ровим документацията – извади ни три досиета, в които има нарушения!” И какво прави лекарят, който се е постарал документацията му да е изрядна? Вади произволно досие, откъсва кардиограмата и казва: „Ето – на този болен не сме направили кардиограма. Така добре ли е?” После от друго досие откъса лабораторните изследвания. „Така добре ли е?” На третия пациент пък неправомерно му е изписан фурантрил, с което сме ощетили НЗОК с 55 стотинки. Но глобата за „нарушението” е 90 лв.! И най-гадното от цялата история е, че лекарят прави това доброволно, с ясното съзнание, че така ще го оставят на мира и половин година ще може да си гледа работата. Защото, ако им се опълчи – жална му майка! В състояние са да го унищожат и финансово, и психически, и дори физически – с постоянни проверки и глоби! Лично познавам лекар, който се осмели да оспори наказанието си. Подаде жалба, в резултат на което дойдоха на проверка от Софийската здравна каса и глобата му от 200 стана 2000 лв. Това не го уплаши, но инсулт го покоси и трябваше да се откаже от борбата. Извинявайте, но за мен тези хора по нищо не се различават от еничарите през турското робство: „Дошли сме да те обесим, но ти даваме шанс – сам да си сложиш въжето. Иначе пак ще те обесим, но ще бъде по-болезнено за теб!” Ето това е истинското лице на Здравната каса, на която сме длъжни всеки месец да се отчитаме, без да знаем какво става после с парите ни! Не е трудно да се досетим защо Касата с държи така с лекарите. Аз не смятам, че лекарят  е толкова виновен, та три дни поред да му се връщат месечните отчети със съобщението „Фатална грешка”. Той спира прегледите, за да я търси, и накрая се оказва, че тази „фатална грешка” е случайно чукната точка в някой от документите, или – че липсва пощенският код на майката на новозаписано дете! „Фатална грешка” за мен като медик означава да съм сбъркал някоя инжекция, с което да съм изложил на опасност живота на пациента. Истинската причина Здравната каса да се отнася по този начин с лекарите е, че под фасадата на финансова институция всъщност се крие една репресивна машина. Управляващите – бивши и настоящи, са наясно, че за да бъде успешен един геноцид спрямо даден народ, първо трябва да бъде елиминирана неговата интелигенция. А интелигенцията – това са лекарите, учителите, офицерите, артистите...

       Спирам дотук, защото, за да опиша всички неуредици и абсурди в здравеопазването, ще трябва да си взема едномесечен отпуск.

       Какво бих препоръчал на днешните управляващи като човек, работещ 30 години в системата на здравеопазването и натрупал много опит, ако изобщо искат да ме чуят? Ето моите десет съвета:

       1. Държавата България, доколкото все още я има, е по-различна от всички съществуващи държави. Ето защо организацията на здравеопазването не трябва да бъде механично копирана от която и да е друга държава. Здравеопазването трябва да бъде организирано така, че максимално да отговаря на специфичните потребности на народа от медицинска помощ.

       2. Концепцията на здравеопазването е тотално погрешна и затова то не може да функционира. Още Христос е казал: „Да изгоним търговците от храма.”  Медицина и търговия са две взаимноизключващи се понятия. Недопустимо е лекарят да е едноличен търговец и  неговите действия да се съобразяват с Търговския закон. Заплатата му не трябва да се определя от броя на талоните, които е получил, а от неговата квалификация. Той трябва да получава прилична заплата, гарантираща му нормално съществуване и достатъчно време за почивка и следене на новостите в медицината, за да бъде пълноценен в работата си. Сега много се говори за „източване на Здравната каса от лекарите”. Разбира се, че ще я източват, защото системата ги принуждава да го правят и защото лекарят освен всичко друго трябва и да яде! Аз бих предложил един много прост експеримент на г-н Бойко Борисов като бивш пожарникар  –  да направи заплатите на пожарникарите на принципа на лекарските заплати – да им се плаща според броя угасени пожари. Ще видите тогава как пожарите драстично ще се увеличат! И за да бъда по-ясен, ще кажа: Не бива ортопедът да бъде поставен в зависимост от метеорологичните условия, тоест да се моли за поледица, за да има повече счупени крайници и повече талони.

       И в този ред на мисли:

       3. Здравната каса да бъде закрита час по-скоро! По-горе изложих мотивите си за това. Говори се за създаване на няколко здравни каси, за да се конкурират. Глупости! Това означава повече хрантутници на народната софра и още по-голяма бумащина. Държавата да поеме грижата за болните си хора без посредници! По Живково време нямаше здравна каса. Но тогава имаше и здравеопазване, и социално дело, и почивно дело...

       4. Да не се закриват болници! Българинът е болен! Хората са казали: „От две злини се избира по-малката.” Затова – по-добре калпава болница, отколкото никаква болница! По-добре пиян фелдшер, отколкото – никакъв фелдшер!

           5. Да се възстанови фелдшерското образование. Работата на село е специфична. Там живеят предимно възрастни, самотни, трудно подвижни и тежко болни хора. Затова на село домашните посещения са повече от амбулаторните прегледи. Работата в селския участък изисква преди всичко неограничен ресурс от време – време за придвижване от къща на къща, време, докато бабата чуе кучето и намери ключа да отключи портата, време да се съблече за преглед, време да си изброи всичките болежки, защото старите хора са обстоятелствени в разговорите си... На село има много манипулации по домовете, които обикновено не влизат в задълженията на лекаря. От практиката знам, че  един фелдшер може да обслужва между 200 и 500 пациенти, за да има качествено обслужване. Но ако се запази сегашната бумащина и бюрокрация – нито един пациент няма не може да получи това, от което се нуждае. Селският фелдшер трябва да бъде самостоятелен. Той трябва да бъде подчинен на някакви общински структури, отговорни за здравеопазването, а не на някое джипи, както е досега, защото джипито често го товари с несвойствена работа и обикновено го превръща в писар.

       6. Трябва да се регламентират селските фелдшерски аптечни пунктове, но така, че и за фелдшера да остава някой лев печалба. Защото, ако днес например имам 2 лв. печалба, а 200 лв. данъци – никой не може да ме накара да зареждам лекарства! Хората по селата имат нужда от аптечни пунктове. Какво е положението днес? Плачевно! Отивам например в с. Виноград, което е на 45 км от града. Пиша рецепта на бабата. С тази рецепта тя трябва на следващата сутрин да се качи на автобуса до града, да плати 8 лв. за път, да се разхожда цял ден, защото обратният автобус е чак вечерта... Но какво правя аз, за да облекча това разкатаване? Нося си в чантата по няколко опаковки от най-употребяваните медикаменти, след прегледа ги предоставям на бабата, а с парите после си ги възстановявам. Нищо не печеля, но хората са доволни. Докато някой ден не бъда обвинен, че извършвам нерегламентирана търговия с лекарства и не отида по дяволите...

       7. Трябва да се премахне ДДС върху лекарствата. Така те ще поевтинеят и ще отпадне необходимостта да се изписват всеки месец лекарства с намаление. А писането на рецепти  по рецептурни книжки отнема около 80 процента от времето на лекаря.

       8. Трябва да се премахне 24-часовото разположение! Лекарят както никой друг се нуждае от почивка, защото работата му е отговорна и изисква съсредоточаване. Нелогично е шофьорите, машинистите, летците да имат задължителна почивка, а лекарят да е длъжен да се труди денонощно! Знам случай, когато лекар е заспал от преумора, докато е преслушвал пациент... Тук трябва да отбележа, че пациентите твърде много злоупотребяват с денонощното дежурство на лекарите и за това няма вина правителството. По мои наблюдения на 20 позвънявания едно е основателно. Звънят да питат каквото им скимне, без да се съобразяват, че по това време лекарят може да се храни, да спи или дори да прави секс с жена си. А той е длъжен да ги изслуша и да бъде вежлив!

       9. Всички хора трябва да имат еднакъв достъп до здравеопазването, независимо от възраст, народност и материално положение. Защото болката, страданието и мъката са еднакви при всички човешки същества.

       10. Това правителство е длъжно да си подаде оставката заради геноцида, упражняван върху лекари и пациенти! И трябва да го направи дори и ако едни-единствен пациент не умре вследствие на тяхното престъпно, безотговорно и некадърно управление!

Дянко Мадемов, последният мохикан от фелдшерското съсловие