Веднъж, разхождайки се в градската градина с "поредния" (тогава беше още "различния"), видях едно познато момиче да плете венец, седнала сама на една пейка. Първата ми мисъл беше "самотница... горката", понеже знаех, че тя е малко странна и няма много приятели. Сега знам, че може би не съм била права.
Защо винаги използваме думата "самотен", когато видим някой да вечеря сам в ресторанта? Защо, неизменно с мисълта, се появява и чувството на съжаление? Защо никога не се замисляме... Дали този човек сам не е избрал това? Дали се чувства самотен наистина или само така го виждат другите и дали заслужава съжалението им?
Може би е индивидуалистка, чието странно мислене и свеж хумор не виреят близо до приятелки, тип "дружки", които само следят всяка твоя стъпка и се надяват да е погрешна, за да има какво да "бъбрят", когато ти излезеш от стаята. Може би е толкова искрена, че хората я избягват, защото думите и свалят макиажа им. Може би тя не желае такава компания, защото в нея е самотницата!
Т ...