Искам да съдя и Пепеляшка, и Снежанка! За злоупотреба с власт и нанесени морални щети. Като доказателства към делото прилагам няколко приказни истории и съжденията на дъщеря ми, а за свидетели призовавам трите прасенца и седемте козлета в качеството им на едни от малкото приказни герои, които имат жива и здрава майка до самия край на историята.
На мен ми е ясно, но в същото време и ми е все едно, че Снежанка и Пепеляшка са просто „бушони” на господата Грим. Явно от древни времена съществува практиката разни братя да се замесват в разни тъмни афери. Обаче, фактическите извършители „гърмят” първи.
Обвинението:
На крехката възраст от три години и девет месеца, родната ми дъщеря установи, че има сериозен проблем. Детето заключи, че не би могло да стане принцеса, не и докато аз - майка ù, съм жива. Снежанка нямала майка, Пепеляшка нямала майка, станали принцеси и имали принцове...
Как, питам как, уважаеми дами и господа, да го приемам аз това?Да се радвам, че детето е наистина умно, или да се опитвам да я убедя, че не е вярно, че може и с майка? Какви примери да дам? Детето просто има право.
Загледах се и се зачетох. Доказателствата в подкрепа на обвинението:
Палечка? Родената от семе не много популярна принцеса изобщо няма биологични родители, а много подобна на мащеха майка, която дефакто е посадила семето. Дребосъчето избягва и в крайна сметка, съвсем само, след много премеждия става принцеса и намира един готин елф - принц.
Красавицата Бел от „Красавицата и Звярът”? Има баща и ни следа, ни дума за майка. Става ли принцеса? Става.
Малката русалка Ариел? Бедната опашатка има баща крал, чийто образ е ключов за историята, но... явно в морския свят русалките се раждат без майки. Тази въпросната успява да стане принцеса точно два пъти за една и съща приказка...
Снежанка? Пепеляшка? Има ли смисъл да ги обсъждаме? Те и техните зли съдби са част от всяко детство, част от всеки момичешки копнеж. Преди години и аз исках да съм Пепеляшка, но просто много харесвах балната рокля, не ми беше минало през ума това, което мина през този на дъщеря ми.
Каква е тая практика да се лансират принцеси полусираци, какви са тия бащи, дето неизменно се женят за някакви чудовища, какъв е тоя приказен свят, в който образът на майката е лице на мащеха, която крещи, експлоатира детски труд и профуква семейното имане за два до четири дни?
Мога ли аз да обясня на моята наследница, че Пепеляшка се опитва да я възпитава във висок морал и дълбоки ценности, да ù покаже как с труд, търпение и много воля всичко се постига? Мога ли да ù обясня, че така наречената „поука” е важна, демек бъди добър на всяка цена, а превръщането в принцеса накрая е просто компенсация...? В приказките доброто винаги тържествува и ако сега бях малко по-положително настроена към тях, щях да кажа, че всичките героини-сладурани просто идват да покажат, че вярата в собствените сили е всичко, любовта е всемогъща и какво ли още не, но няма да го кажа. Детето е дорасло, за да оцени привлекателността на образа на принцеса, но от друга страна не е дошло времето, когато ще усеща поне за какво иде реч в контекста и докато това е така, ще гледа приказки и ще вярва, че майка ù е един от най-сериозните ù проблеми.
На мен, ако не ми се чака, бих могла да предложа други приказки, в които хем има майка, хем всичко свършва добре, но... В голяма част от тези приказки липсва баща или става дума за прасета, кози, котки, кучета и всякакъв друг вид говорящ добитък. Ще започне ли дъщеря ми да иска да бъде коза? Прасенце? Би ли заменила стъклените пантофки с копитца?
Не се прави така, уважаеми господа Грим, и вие, г-н Перо, не се прави така! Хиляда години да си продавате историйките за сметка на горките майки. Понеже Вас Ви мързи да ни изграждате образи, на Нас ни организирате погребение някъде между първото и четвъртото изречение... Как си го представяте? Имате ли идея, че днес ще трябва да я изпера, да я изгладя, да я нахраня, разходя, изкъпя, приспя... а след това ще трябва и да се гръмна, за да ù сбъдна мечтите...
Кофти времена, казвате... Слабо развита медицина, никакво здравеопазване... Умират при раждане, к’во да ги правиш...!?
© Гергана Янчева Все права защищены