3 февр. 2010 г., 15:22

Приказно дело (Майките срещу Пепеляшка) 

  Журналистика » Социальные статьи
2277 0 9
3 мин за четене

 

Искам да съдя и Пепеляшка, и Снежанка! За злоупотреба с власт и нанесени морални щети. Като доказателства към делото прилагам няколко приказни истории и съжденията на дъщеря ми, а за свидетели призовавам трите прасенца и седемте козлета в качеството им на едни от малкото приказни герои, които имат жива и здрава майка до самия край на историята.


На мен ми е ясно, но в същото време и ми е все едно, че Снежанка и Пепеляшка са просто „бушони” на господата Грим. Явно от древни времена съществува практиката разни братя да се замесват в разни тъмни афери. Обаче, фактическите извършители „гърмят” първи.


Обвинението:

На крехката възраст от три години и девет месеца, родната ми дъщеря установи, че има сериозен проблем. Детето заключи, че не би могло да стане принцеса, не и докато аз - майка ù, съм жива. Снежанка нямала майка, Пепеляшка нямала майка, станали принцеси и имали принцове...


Как, питам как, уважаеми дами и господа, да го приемам аз това?Да се радвам, че детето е наистина умно, или да се опитвам да я убедя, че не е вярно, че може и с майка? Какви примери да дам? Детето просто има право.

Загледах се и се зачетох. Доказателствата в подкрепа на обвинението:


Палечка? Родената от семе не много популярна принцеса изобщо няма биологични родители, а много подобна на мащеха майка, която дефакто е посадила семето. Дребосъчето избягва и в крайна сметка, съвсем само, след много премеждия става принцеса и намира един готин елф - принц.


Красавицата Бел от „Красавицата и Звярът”? Има баща и ни следа, ни дума за майка. Става ли принцеса? Става.


Малката русалка Ариел? Бедната опашатка има баща крал, чийто образ е ключов за историята, но... явно в морския свят русалките се раждат без майки. Тази въпросната успява да стане принцеса точно два пъти за една и съща приказка...


Снежанка? Пепеляшка? Има ли смисъл да ги обсъждаме? Те и техните зли съдби са част от всяко детство, част от всеки момичешки копнеж. Преди години и аз исках да съм Пепеляшка, но просто много харесвах балната рокля, не ми беше минало през ума това, което мина през този на дъщеря ми.


Каква е тая практика да се лансират принцеси полусираци, какви са тия бащи, дето неизменно се женят за някакви чудовища, какъв е тоя приказен свят, в който образът на майката е лице на мащеха, която крещи, експлоатира детски труд и профуква семейното имане за два до четири дни?


Мога ли аз да обясня на моята наследница, че Пепеляшка се опитва да я възпитава във висок морал и дълбоки ценности, да ù покаже как с труд, търпение и много воля всичко се постига? Мога ли да ù обясня, че така наречената „поука” е важна, демек бъди добър на всяка цена, а превръщането в принцеса накрая е просто компенсация...? В приказките доброто винаги тържествува и ако сега бях малко по-положително настроена към тях, щях да кажа, че всичките героини-сладурани просто идват да покажат, че вярата в собствените сили е всичко, любовта е всемогъща и какво ли още не, но няма да го кажа. Детето е дорасло, за да оцени привлекателността на образа на принцеса, но от друга страна не е дошло времето, когато ще усеща поне за какво иде реч в контекста и докато това е така, ще гледа приказки и ще вярва, че майка ù е един от най-сериозните ù проблеми.


На мен, ако не ми се чака, бих могла да предложа други приказки, в които хем има майка, хем всичко свършва добре, но... В голяма част от тези приказки липсва баща или става дума за прасета, кози, котки, кучета и всякакъв друг вид говорящ добитък. Ще започне ли дъщеря ми да иска да бъде коза? Прасенце? Би ли заменила стъклените пантофки с копитца?


Не се прави така, уважаеми господа Грим, и вие, г-н Перо, не се прави така! Хиляда години да си продавате историйките за сметка на горките майки. Понеже Вас Ви мързи да ни изграждате образи, на Нас ни организирате погребение някъде между първото и четвъртото изречение... Как си го представяте? Имате ли идея, че днес ще трябва да я изпера, да я изгладя, да я нахраня, разходя, изкъпя, приспя... а след това ще трябва и да се гръмна, за да ù сбъдна мечтите...


Кофти времена, казвате... Слабо развита медицина, никакво здравеопазване... Умират при раждане, к’во да ги правиш...!?

 

 

© Гергана Янчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Е направо ме остави с отворена уста, много хубав стил на писане имаш!
  • Прочетох с огромно удоволствие! Браво! И аз не бях се замисляла върху тази тема. На три години моята дъщеря ме питаше как се раждат бебетата, ама да не съм и обяснявала как излизат от коремчето на майката, защото това и било ясно, да съм и обясняла как влизат там. Страшни любопитковци!
  • статията е страхотна! поражда у мен много въпроси, например:
    1.защо,като бях малка,мама не ми разказваше за това кои са братя Грим и Шарл Перо?
    2.кой решава кое в приказката има буквално значение и кое - метафорично?
    3.защо "да бъдеш сирак" не може да има метафорично значение?

    както във философията така и в религията границите между идеално и реално не са много ясни и според мен така трябва да бъде. Не е случайно,че Бог е нещо отвъдно и същевременно целият свят е пропит с Бог. И Християнството ни учи на това - Доброто хем е нещо съвършено, хем всичко сътворено е добро.
    това, което искам да кажа е, че човек е нещо добро, но не си е самодостатъчен - и това е, на което приказките ни учат, дори да не ги разбираме. Как да направим връзката между тези две неща? Как да примирим това, което искаме да бъдем и това, което сме?

    п.п. "да бъдеш сирак" може да означава: да разчиташ на себе си в трудни моменти; мисля че, всеки родител би желал да научи детето си на това
  • Прекрасна статия! Но какво да се прави! Преди няколко години в някое списание бях чела, че на децата трябва да се четат приказки, едва когато навършат 9 (голямо разминаване). Така или иначе не разбрах и не разбирам, дали децата имат нужди от приказки или не, дали тези приказки - уж с красив край, а пълни с трагични образи, са полезни. Дали развиват имагинативно мислене в децата въобще. И аз бих ги осъждала - посочените автори. А какво би трябвало да направят майките, да си позволят на децата да гледат още по-глупавите анимационни филми, които бъкат сцени с (позволено) насилие - как се трепат мишки и котки, как някои герои, борейки се със силите, използвайки насилие, побеждават. Още много неща трябва да осъдим. Не може в някаква продукция, която е създадена специално за децата да съдържа елементи на някакво насилие.А после се чудим и се маем, защо новата генерация била агресивна - само това е отговорът!
  • Ха-ха-ха
    Още една сродна душа, която смята, че най-развращаващата литература са приказките!
    Ето затова чета с такова удоволствие всички прекрасни "салати" от приказки в сайта( и в Поезия има доста добри "рецепти"
  • Бих казал доста забавно и умно дете хахахаха просто всички герои са останали сираци, дори героите от великите романи са без майки, което е трягично, но не трябва да се гледа по този начин, просто авторите се опитват да покажат как се изгражда един добър човек, който е преживял толкова злини. Но не мисля че някой трябва да се убива, просто да се смени детската приказка
  • Интересно,интересно...
    Да заведем общо дело.Аз също имам дъщеря,която ми задава странни въпроси.
  • Аладин според мен е кръгъл сирак, затова скита по улиците и краде, за да се храни...Не си спомням да е ставало дума за родители. Не разчитам на толерантност от страна на арабските приказки !
    Привет!
  • а така!
Предложения
: ??:??