В началото на века участвах в заснемането на филм за незаконното изсичане на горите в границите на Национален парк “Пирин”. Качихме се до оголените склонове на Тодорка и когато излязохме от колата и камерата обхвана обруганата снага на върха, багерите веднага преустановиха работа, наобиколиха ни тридесетина яки якорудчани: “Мамито ви софиянско ши еба, хляба искате да ни земете, а?”. Един закачливо пускаше и изключваше електрическия трион.
Шофьорът ни се обади в полицията. След минути отдолу пристигнаха два черни джипа с пасажери... виждали сте ги по клиповете на Радо Шишарката и отец Карачоров. Единият джип паркира напряко на пътя. Взеха камерата и я строшиха. Хванаха колата и напънаха да я обръщат в дерето на р. Бъндеришка. Ние стояхме като замръзнали.
Отгоре, откъм х. Вихрен се зададе микробус. В случая бе Deus ex machina. Оказаха се френски туристи и слязоха да видят защо е затворен пътя. Едно момиче обясни на пресекулки какво става и хората (пенсионери) веднага набраха посолството ...