Балканският полуостров, където се намират земите на днешна България, бил обитаван от най-дълбока древност. Траките са най-старото население, чието име знаем от древните летописи. След време земите на траките били завладяни от могъщата Римска империя. Почти всички народи били политеисти, до появата на една нова религия, която проповядвала, че ако човек обича другите хора така, както обича своя Бог, то той може да промени света. Тази религия била християнската. Християнското учение се зародило в римската провинция Палестина, която се намира в границите на днешните държави Израел, Сирия и Ливан. От римските императори Константин І прозрял мъдростта на това учение. През 313 г. той разрешил на християните свободно да проповядват своята вяра. За това свое дело император Константин си спечелил името "Велики". По-късно неговата империя нарекли Византия. Богатствата й изкушавали много варварски племена. Преди повече от 1300г. хан на българите бил Кубрат от рода Дуло. Неговото ханство заемало обширни територии в земите на север от Черно море (днешна Южна Русия). След неговата смърт синовете му се разделили и всеки основал своя държава, всяка се казвала България. Държавата, в която живеем днес, е основана от Кубратовия син Аспарух. Предвожданите от него българи достигнали устието на река Дунав и имали за основен противник Византийската империя. Те често й причинявали страшни щети. Убивали без пощада византийските християни и завладявали земите им. Потоци кръв са се леели 150 години, което няколко века по-късно се е стоварило четворно повече върху българския народ. Тази жестокост са запазили наследниците на Аспарух - хан Крум, хан Омуртаг и така нататък и така нататък. Съществува легенда, която се предава от поколение на поколение, тази за мартеничките. Как Аспарух изпраща сокола с конеца от бяла вълнена прежда, а когато се връща, той е изцапан с кръв. Тогава ханът го завързва по ръцете на войниците си и така до днес - мартеницата е символ на настъпващата пролет. Но има един много важен факт, който историята така умело прикрива. Хан Аспарух е бил езичник. Бил е и неговият баща, както и неговите наследници. Да, били са силен народ. Да, осигурили са ни земя. Но на каква цена? След кратък анализ на историческите събития от това време е доказано, че слагането на мартенички има и своята тъмна страна. Отпразнува се смъртта на хиляди, десетки хиляди души, загинали под меча на българите. Първи март не е християнски, а езически празник. Все пак християнството идва чак през 863г., когато самият княз Борис І го приема и налага като официална религия заедно с целия хански двор. Кой знае защо, но и до днес този празник все още съществува и не знаем какво всъщност празнуваме. Дали една славно спечелена битка? Дали смъртта на православните византийци? Или пък идването на пролетта? Само историята може да каже, но тя мълчи... Дали има още нещо, което не знаем? Може би, може би...
© Амелия Йорданова Все права защищены