С това уникално прозрение започвам работата си по въпроса – кой трябва да се съобразява с кого – учител и 30 ученици с един по-особен, или обратното.

Няма причина да крием нещо, говорим си за 12 клас в елитна столична гимназия. Тук съм вече пета година. Дисциплината не винаги е била на ниво, понякога и аз съм ставал причина за това. В последно време – края на единадесети и началото на дванадесети клас, при нас възникна явлението (ще го наричаме за кратко) Иван.

Иван е слаб ученик, не работи по задълженията си в училище, няма тетрадки, нито учебници. Не, той никога няма да избяга от къщи, за да стане митична рокзвезда. Той е там, в училище, за да пречи на останалите, те да му обръщат внимание и да му се противопоставят, и той, зарадван от вниманието, което получава, да се чувства щастлив. Възможната семейна среда, която създава подобни индивиди, няма да бъде обект на този коментар. Нито пък самият Иван. Ще се опитам да разгледам мерките, които се взимат за неутрализация на несъмнено вредното му влияние.

Наскоро имаше учитело-родителска среща, на която присъстваха и ученици. Ученикът X реши да се оплаче пред родителите на госпожа Y, преподавател по предмета Z. Проблемът му беше липсата на дисциплина в часовете по Z от Иван и няколко негови приятели. Там присъстваше майката на Иван, тя изслуша критиката на ученика Х, после на госпожа Y, и отговорът и беше, че не е знаела за такъв проблем.

Следващияте ни часове по предмет Z преминаха по обичайния начин – нямаше признаци лицето Иван да е променило вижданията си относно мирното съвместно съществуване. Тази липса на резултат принуди госпожа Y да се реши на „най-тежката” мярка – изпрати един от моите съученици да повика директора.

Преценката относно ситуацията оставям на Вас, надявам се да предам фактите възможно най-точно.

Тя влезе, последвана от съученика ми, който затвори вратата и седна. Класът почти не и обърна внимание. Тя поиска от нас да станем и да я поздравим. Станахме и я поздравихме. Седнахме. Госпожа Y започна да разяснява проблема. В това време от частта на стаята, в която се намираше Иван, долетя приглушен смях. Същият, който беше причина да се стигне дотам. Директорът погледна натам и заговори с бавни, прости изречения. Вече слушахме всички.

Чухме няколко неща, които бих желал да посоча.

    ·         Училището има свой авторитет, който трябва да бъде защитаван.

<! ·         Директорът има свой авторитет, който също трябва да бъде защитаван.

  >·         В дванадесети клас работата на учителя не може да бъде да възпитава наново.

     ·         Ако отсъстваме от учебни часове без уважителни причини, ще бъдем изгонени.

     ·       Отговорността за поведението на Иван е наша, защото сме го допуснали поначало.

Директорът напусна стаята ни, появиха се жуженето и смехът, тя отвори вратата, погледна вътре и затвори отново.

Основните изводи, които можем да направим  –

     1.       Учениците трябва да защитаваме авторитета на училището и на директора си.

    2.       Учителят не е длъжен да възпитава уважение у учениците си, както и въобще нещо друго. (в Дванадесети клас)

    3.       Всеки ученик е длъжен да следи за посещаването на часовете от своите събратя, за да не бива накърнен авторитета на училището и директора, а и за да не бъдат изгонени, по този начин накърнявайки авторитета на училището и директора.

    4.      Всеки ученик е длъжен да осигури атмосфера, в която всеки, включително Ивановците, да се чувстват комфортно и посещават с удоволствие часовете си.

    5.       Ние сами сме си виновни, че дори да го поискаме, не бихме могли да слушаме в час, защото Иван изпада в депресия, ако не му се обръща внимание.

И решението на проблема, до което логично се стига:

Докато не видим избесени на дръжките на вратите всички Ивановци, няма да спрем.

Ние сме виновни, отговорността е наша.