Бях се наострил да пиша по-конкретно, с имена. Дори седнах, вдигнах ръцете си над клавиатурата и... ги оставих във въздуха. Груба щеше да е музиката на думите. Хората не са ноти. Грозни ноти няма, грозни хора – колкото щеш. Дали такива се раждат или после са обръщат – не зная. Пък и всеки човек е изключение, така пише Киркегор, и това трябва да е вярно.

     Затова не бива да говорим безотговорно за хора, които не познаваме. Още по-малко – които познаваме бегло. Затова ще сведа мислите си до по-общо съждение. Не ми трябват много ноти, за да побера съждението на една-две страници само. И това, което искам да споделя е, че не бива в парламента да влизат лица, нямащи нищо общо със законодателния процес. Лошо за тях, лошо за Народното събрание, още по-лошо – за обществото, за народа. Така те унижават първо себе си, после държавността. Каква е цената? Защо го правят? Какво правят актьори и коафьори в кулоарите на парламента? Разискват някоя римска максима? Или споделят опита си по конституционно право, исковия процес, наказателноправната политика или дискутират върху прелиминирането на менителниците в търговското право? Та там е скучно за тях, повярвайте. Какво изобщо очакват да се случи в парламента, че да им бъде интересно? Журналисти, актьори, машинни инженери, транспортни работници, животновъди, какви ли още не – не искам никого и нищо да обиждам! – сновят като пъдпъдъци във фоайето, раздават пълнозърнести усмивки и преценяват дали тоалетът им е в съзвучие с тапетите.

     Защо партиите не включват в изборните листи хора, които все пак имат известна представа от законодателна техника, от право, чиято професия е по-близо до справедливостта, до правните норми, до регулативната способност на държавата да направлява обществените отношения? Защото искат да набутат в парламента повече плява, отколкото сено. Защото искат да оберат гласовете на електората както се обира каймак. И после да го излапат. Сами. Обрали славата, да носят лавровия венец на победата, въпреки че тя е стъкмена чрез измама – хората гласуват за популярни хора, защото са любими и интересни, а не защото могат да дадат нещо на обществото чрез участието си в законодателния орган. Хората гласуват за популярни хора, защото не познават непопулярните. И накрая – хората гласуват за популярни хора, защото няма за кого другиго (В крайна семетка може да поръчваш само от това, което менюто предлага.) Или защото ги мързи да мислят.

     Ето как се ражда корупцията: чрез избора на хора, чието присъствие в законодателния орган е про форма. Те са там, за да създадат контакти, за да усвоят манталитета на елит, да намерят контакти, които при социализма се наричаха връзки. И да пробият, да успеят чрез тях, да се облагодателстват. Те не отиват в Народното събрание, за да работят. Защото нямат експертиза за това. Образованието им – доколкото го имат, изобщо не съответства на функциите и конституционните задачи на парламента. Но нито избраниците, нито партиите, които ги излъчват, се интересуват от устройството на държавата и смисъла на парламентаризма. Влезеш ли голямата бяла сграда с герба на нея, вече си в кочината. Няма как да не станеш прасе.

     И още две думи: понеже стана въпрос за родилните мъки на корупцията. Защо тава бързо, витиевато, под сурдинка се избират хора на високи държавни постове? Хора без опит, общодостъпни, общоприемливи, със сведени глави, не особено умни, но непременно с изшкуркани мозъци, лесни за ритане и за търкаляне лесни? Никой ли не си дава сметка, че тези „професионалисти” ще управляват процеси, от които зависи добруването на обществото, на хората, на малките човечета, които с треперещи ръце пускат в урната своята надежда за по-добър живот? Защо трябва да са удобни ръководните кадри? Нали това беше минало? Нали член първи от Конституцията вече го няма? Нали Партията вече не е ръководен орган? Какво става? Кой сега е ръководният орган в държавата? Кой член днес отнема независимостта на държавните органи и правото на достоен живот? Кой член превърна гордия лавров венец на Аполон в чест на любимата му нимфа Дафне в притурка, подправка, в дафинов лист за постна манджа на крепостни?

     Бедността и мизерията не са естествено състояние за нито един народ, за нито един човек на Земята: планетата ни е прекрасно и щедро, благодатно място за живеене. Те са творение на ненаситното богатство – само то има полза от тях.

     Привършвам с думите, а те – нали са ноти! – създадоха музика: „С чего начинается Родина...” Помните ли я? „А может она начинается...” Музиката е на Баснер, текстът на Матусовски. Не зная как изникна в съзнанието ми тази мелодийка. Съжалявам, че не мога да създам нещо толкова гениално, просто и съвършено. Но се питам: с какво започва нашата Родина? И с какво ли свършва?