Няма лъжа, няма измама. Вече е пладне, аз лежа прикован на леглото, чутурата ми тежи като оловен топуз, а завесите пред очите ми са паднали като железни порти и няма никаква надежда да се вдигнат скоро. Разбирам, махмурлия съм. Значи трябва да ме боли глава. Да, да боли. Значи имам глава. Мисля. Вчера изпращахме старата година. Милата, какво толкоз ни е сторила, та с такава радост я изпроводихме? То беше ядене, то беше пиене, песни, гърмежи и други работи, за които не мога да си спомня сега. Е, не беше и Божията майка, ако трябва да сме съвсем честни. Мизерийка, че имаше - имаше, даже мизерия си беше. И мръсотийка имаше, мръсотия, де. И много други работи имаше. Някои бяха хубави. Вождът и стратегът на БСП, г-н Александър (Сашо) Лилов, слезе от върха на бойното копие и на неговото място се набучи младият и политически девствен рицар Жан Валжан, пардон, Виденов. Ха сега, да ги видим парламентарните другарки кого ще предпочетат - стария и изпечен прелъстител на души или младостта и жажда ...