Иска ми се все пак на някого да вярвам, надявам се не само на мен...
За последните години илюзиите, надеждите и мечтите ни се изчерпаха...
Дали заради славянските гени или българският дух, ние обикновените хорица,
вегетирайки в собствената си държава, в борбата за оцеляване (физическа и духовна),
все още търсим надеждата, че ще можем да живеем нормално (нормална заплата, нормални сметки, нормална храна - не ГМО, нормални цени, нормална музика и
ред други нормалности)... Къде е нашата надежда?...
Искрено се надявах, че в родината ни ще има светло бъдеще, напредък, справедливост, спокоен начин на живот...
И ще продължа да се надявам може би, защото, ако загубя и тази надежда, ще се превърна в "подвижен ковчег", зомбирано от простотията и немотията същество...
Това е единственото нещо, за което не плащам данък и което никой не може да ми отнеме - Надеждата!!!...
Сега е времето, когато хорицата озверяват от недоимък, глад, нищета...
Сега е времето да се появят хора с честни сърца, които на ...