СПАСИТЕЛНА ДЪРЖАВА
Понякога е трудно да докараш човек до нужда от спасяване. Тормозиш го, говориш лоши неща зад гърба му, подбутваш кучето да се изпикава върху изтривалката на апартамента, в която живее... Нулев ефект. Опитваш с доноси – пишеш анонимно, после се подписваш с фалшиво име, пишеш на розова, на синя и червена хартия, пишеш с различни шрифтове, пишеш до полицията, до Червения кръст и до Светия синод. Нищо. Човекът си е същият.
Спомням си един от героите в „Параграф 22” на Джоузеф Хелър. Майор Майор ли се казваше, не помня вече. Но за него беше характерно това, че преди войната бил много търсен и ценен заради способността си да докара до фалит и най-цветущото предприятие. Изпадал в ярост единствено в случаите, когато така успешно обърквал конците, така талантливо заплитал нещата и ги докарвал до невъзможност за решаване, че крахът ставал почти необратим... когато държавата изведнъж внезапно се намесвала без никой да я моли и давала я субсидия, я помощ, я някоя друга ненужна б ...