cover (Дани Христова)
1 1
11 нояб. 2008 г., 21:56

Съществуват ли истински хора?! 

  Журналистика » Критические статьи
4038 1 5
1 мин за четене
Всички казват "... но аз поне съм истинска" ... Истинска, нима? Въпросът е можеш ли да бъдеш истински в един фалшив свят? Различаваме ли истинските хора от фалшивите? И защо хората се преструват? Истината е, че малко хора могат да се похвалят с това, че са наистина искрени, или че са себе си... това някак си е станало клише на съвременния свят. Хората ни убеждават в едно, но всъщност никой не знае какво се крие в душата им. Наистина не е честно спрямо истинските хора да бъдат смесвани с остатъка на обществото, замърсявани с човешкото невежество и убеждения за честността. В нашата съвременност явно ,,истинските,, хора не съществуват! Може би някога са съществували... Те са като изчезнали видове, да, може би това е най-точното сравнение. Честността на човека е изкривена, подразбрана от него, като това да казваш истината... и само истината! Може би е нещо като съд. Да, животът като цяло си е нещо като съд. В повечето случаи виновните са оправдани, а невинните страдат заради чужди грешки. Ето до къде е достигнал човешкият егоизъм... и нима това може да се нарече искреност? НЕ МОЖЕ! Да, не е искреност, по-скоро истина, реалност, ежедневие...

 

By Little Girl :)

© Дани Христова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Има много истински хора,мила Дани!!! Казвам ти го от опит. Просто трябва да ги откриеш... И колкото ти си по-истинска,толкова повече истински ще откриваш. Но си е процес...Трудна и дълга работа... Ще има загуби и раздели...но ще останат истинските!
  • Всички хора са истински (никой не е измислен), но истината на всеки е различна. А истинската Истина е оная, която ни показа Той - Любовта между хората. Има и такива, които се доближават до нея през земния си живот.
    ПП.
    Мисля, че по-точното място на тези разсъждения е в "Есета".
  • във абсолютно всеки съществува искреност,и в очите му се изразява само доброта.обаче проблемът тука е че тази доброта се проявява в началото на своето саществуване.добрите хора не са на изчезване в никакъв случай.но просто с израстването те стават лоши,идва порока неискреност защото пред този скапан живот основната идея е да оцелееш-и повечето хора слагат маската на злото щото отнасяш ли се зле саздаваш около себе си респект.и ще доварша с цитат от една много хубава песен ,която е българска
    "Вярвам, че хората се раждат добри
    обстоятелствата ги правят кочина, нали? "

  • "Въпросът е можеш ли да бъдеш истински в един фалшив свят? Различаваме ли истинските хора от фалшивите? И защо хората се преструват?"
    Единственият начин да не бъдеш фалшив е да създаваш истински неща... Само действията и същността, която познаваш, могат да те отличат от фалшивото...А защо се преструваме? За да не останем накрая истински, но самотни...
  • "Те са като изчезнали видове, да, може би това е най-точното сравнение."
    ...Наистина са като изчезнал вид,колко тъжно звучи само! А тези, които са останали,трябва да са защитени по някакъв начин,но май често са онеправдани,защото надделяват другите,незнам как точно да ги нарека...!!!Поздравявам те за написаното!
Предложения
: ??:??