Волен Сидеров се съгласи доброволно на публично фиаско като политик. И заслуга за това фиаско имат не злобните, но тъпи казионни медии, нито платените соросоидни хейтъри по форумите, спонсорирани от политическите му противници. Те го маскаряха от години, а Сидеров и "Атака" все оцеляваха със своите "седем живота".
Сидеров извърши ритуално политическо самоубийство със собственото си решение да сключи поредица споразумения със Софийски градски съд. Съветван от вещи юристи, но лоши психолози и политици, той направи поредната груба тактическа грешка, която този път вероятно ще се окаже окончателна за неговото политическо бъдеще.
Нека разгледаме обективно обстоятелствата преди емоционалните изводи.
Най-напред да се спрем бегло на явната абсурдност на обвиненията срещу лидера на "Атака". Общувам с доста компетентни юристи и смело мога да заключа, че обвинения как възпрепятстваш достъпа до нечий магазин, когато се намираш на тротоара или си ударил полицай по ръчичката могат да предизвикат иронични усмивки, но не и присъда. Също толкова "изсмукани от пръстите" са и твърденията, че е хулиганство да "изтръгнеш" контактите на нечия музикална уредба или "нахлуеш" в НАТФИЗ, където всеки гражданин има свободен достъп.
Да прибавим и още един по-малко известен факт от "кухнята" на правосъдието. Кога прокурорите са склонни на споразумение? Противно на разпространеното в обществото мнение, не когато са корумпирани или просто мързеливи, за да доведат делото до края му.Хората в червени тоги приемат възможност за споразумение със съответните съществени отстъпки, само когато НЕ са убедени че притежават достатъчно безспорни доказателства, които могат да издържат в съда!
Логичното юридическо развитие бе (както съм писал и по-рано ) делата срещу Сидеров да се влачат с години и да завършат с оправдателни присъди, в най-лошия за него случай с минимални глоби и санкции.
Но националистът сензационно "сви знамената", съгласи се да признае вина и да получи набързо символични или направо никакви присъди за неизвършени деяния.
Защо символични ли направо никакви? Не само заради добрите адвокати.
Нека прибавим още детайли от елементарната правна култура, която обаче упорито убягва на средностатистическия българин.
Атакистът получи няколко присъди - 8 месеца пробация, после още година и нещо, накрая още две.. Но... те не събират механично, както си мислят повечето граждани. Обратното - влиза в сила само най-голямото наказание. Останалите, казано на прост език, се "стопяват" в него. Тоест 2 години Сидеров ще кара пробационен период, в който не трябва да извършва престъпления от същия характер (от друг може!) и ще се лишава от 25% от заплатата си. Той отдавна (както и Чуколов) дарява тези 25% за благотворителни цели, така че сега ще ги дава на държавата - нищо различно. Дотук значи и нищо съществено откъм санкции.
Да не пропускаме и часовете "общественополезен труд", които националистът трябва да отработи, чистейки паметници. Не е случайно, че той сам е избрал тази форма на "наказание". В нея са скрити не само благороден замисъл, а и възможна реклама. Познавайки маниера на изразяване и действие на Сидеров (прочел съм всичките му книги за разлиха от тъпеещите хейтъри) той ще превърне наказанието в пореден ПР, зрелище, сеир. Вероятно докато с парцал и кофа в ръка Волен ще обяснява пред медиите колко благородна е неговата мисия да пази паметта на предците, група негови доброволно помагащи сподвижници вече ще е лъснала поредния паметник. Какво пък - полза и за личността, и за обществото.
Тоест като обобщим какви са правните и фактически последствията за Сидеров от произнесените присъди - логично стигаме до извода, че те се равняват на НИЩО или почти нищо, гарнирано с потенциална самореклама.
Тогава къде е неговото падение?
Защото всяко действие и последствие има не само правна, а и морална страна.......
© Свет Светев Все права защищены