Всеки е израснал със своите герои и идоли за подражание, били те карикатури от шарен комикс или реални личности от шоубизнеса и спорта. Всеки от тези герои носи маска, била тя видима или не и ние взимаме тази чужда маска и я превръщаме в наша самоличност. Криейки се от света, сякаш се срамуваме от нещо. А нима няма с какво да се гордеем? Трябва ли да мечтаем да бъдем някой друг, да бъдем „втора ръка герой”.
Формулата на успеха е различна за всеки човек. Но е много по-лесно да следваме вече отъпкана пътека вместо да проправим своя, от първа ръка. Звездите на деня, които за жалост можем да видим навсякъде по улиците, окарикатурени от лоши имитатори и превърнати от възхищение в посмешище. КОЛКО трябва да си зле, за да не можеш да прерисуваш един тъпоъгълник? Мястото на екстравагантните облекла и прически е на сцената, затова се казват „сценични”, а не във всекидневието по улиците. Които са като цирков парад - шарен, жив, весел и СМЕШЕН, нереален! Клоуни без червени носове заливат улиците, ...