... вътре, някъде дълбоко в тебе, и винаги оставаш сам...
Странно е с колко неща се разделяме в живота си. На някои просто обръщаме гръб, а други се опитваме да задържим с последни сили, с цената на това, в което вярваме, с цената на достойнството си, на самите себе си. А те изтичат през пръстите ни като самия живот. Бях чела преди в една книга на Майкъл Конъли, ако не се лъжа, че нещата в сърцето са неизброими. И не знам защо, но винаги свързвам тези думи с едни други - "Единствената любов, която пазим, е тази, която сме изгубили". И всичко става толкова тъжно, толкова мрачно. Понякога се чудим защо всъщност сме тези, които сме. Просто се събуждаме един ден и разбираме, че не сме вече тези, които искаме. И болката от това толкова силно ни наранява, че изпитваме физическа болка. Това доказва, че душата управлява всичко. Но в този момент тя е слаба, разрушена, разпиляна. Разделили сме се с толкова неща и сме толкова далеч от всичко. И колкото и да се опитваме "да се върнем", продължавам ...